Боже, пази ни културата!

Ина Михайлова

Когато преди повече от шест десетилетия бил съставен списък с над 200 определения за културата, едва ли някой е помислял, че в ХХІ в. ще е необходимо да припомняме, че на латински „култура“ означава и възпитание. Спомнихме си. И ни заболя.

Шефът на артистите Христо Мутафчиев вчера ни накара да запушим уши, да се изчервим и да занемеем. Не му харесвал председателят на комисията по култура и медии в НС Слави Бинев. И на много други не се харесва. И министърът не се харесва. Но да речеш от ефира на национална телевизия, че ще се „зъбиш“ на всеки, „който се ебава с гилдията“, малко в повече ни идва. И да добавиш за свое оправдание и в подкрепа на раболепниченето си пред властта, че „Българите не обичаме успелите. Така ни стои това затапено отзад“, минава всякаква граница. Звучи срамно, цинично, грозно, недостойно, пошло, вулгарно, отвратително, страшно.

Срамно е, че български актьор с ругателски тон, без да си поплюва, пред цялата държава срива имиджа на българската култура. Нали уж е част от нея, милее за развитието й, беше готов министър да стане, за да разцъфне тя? Цинично е през месец, с език на гангстер или вечен купонджия, шеф на професионална гилдия в областта на културата да ни запокитва в блатото на опростачването. Да ругае като пиянде в селска кръчма и да псува като каруцар насред мегдана. Но… каквато властта, такова и постилането пред нея.

Има ли шанс българската култура? С такива… едва ли. Поне я пази, боже, от халтуристи, културисти и тем подобни трегери.