Проблемът днес не е КТБ, а БНБ.
БНБ не издържа собствения си стрес тест. Стрес тестовете на банките се оказаха полезен инструмент за успокояване на пазарите и възстановяване доверието в банките в САЩ и Еврозоната, но не и у нас.
Стрес тестът е упражнение, при което регулаторът пресмята с колко биха се обезценили активите на една банка при различни неблагоприятни, но възможни сценарии. Целта е да се разкрият предварително уязвимите банки, да се предпише увеличение на капитала им и да се стабилизират. В САЩ с един стрес тест на големите банки Тим Гайтнер, министър на финансите, успокои системата. Даже описа опита си в книга, озаглавена “Стрес тест”. В еврозоната Европейският банков орган (ЕБО) периодично подлага балансите на важните банки на стрес тестове. Първият, през 2011 г., не беше особено успешен, но впоследствие ЕБО затегна самите стрес тестове и успокои общественото мнение.
У нас се твърди, че БНБ също извършва стрес тестове. Резултатите, обаче, никога не са публикувани.
Хронологията от м. юни 2014 г.:
17 юни 2014 г., Ив. Искров: “КТБ е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално”.
20 юни 2014 г. 10:00 ч. – в БНБ всичко е спокойно.
10:30 ч. – в БНБ получават писмо, в което от КТБ искат банката да бъде поставена под специален надзор поради ликвидни затруднения (разбирай, свършила е парите)
11:30 ч. БНБ поставя КТБ под специален надзор.
22 юни 2014 г. БНБ обявява, че национализира КТБ и дъщерната й “Креди Агрикол България” и заличава капитала на акционерите.
23 юни 2014 г. Национализацията се отлага, първо акционерите ще бъдат поканени да увеличат капитала на двете банки.
Тази последователност от събития показва, че БНБ или не знае или знае и до последния момент не казва какво става в КТБ. Инциативата за намеса идва от КТБ, не от БНБ. Следователно, ако БНБ е извършила стрес тест на КТБ, то той е бил негоден и безполезен.
Нещо повече, докато шефовете на КТБ говорят за липса на ликвидност, след два-три дена, става ясно, че е необходим капитал. Това означава само едно, активите на банката не стигат да бъдат покрити задълженията й, т.е. банката е неплатежоспособна. Независимо от широко тиражираното изявление на Искров два дена по-рано, че “КТБ не е фалирала,
При тези обстоятелства няма как да е известно на обществото дали и на кои други банки балансите и ликвидността висят на косъм, който може да се скъса в течение на до 3 дена.
Обществото, чрез избранниците си, трябва да изиска БНБ да застане на висотата на централна банка, отговаряща за стабилността на банковата система като незабавно публикува резултатите от последните стрес тестове, метододиката на извършването им и мерките, които е предписала на уязвими банки.
Ако БНБ не направи това, ще трябва да се осланяме на думата на нейния управител, която днес, на 23 юни 2014 г., струва колкото капитала на Цветан Василев в КТБ.