Не само куршумите печелят войни
Рано сутринта върволица афганистанци се тълпят пред паспортната служба в Кабул. Опашката се простира по протежението на няколко блока. Хората са с притеснени лица заради разклатената икономика и заплахата от всеобща война.
Колко от търпеливо чакащите планират да избягат от Афганистан е трудно да се каже. Но анализите на европейските експерти показват, че афганистанците са втори след сирийците в потока бежанци, които търсят начин да се придвижат на север през последните месеци.
Омар Саабор, директор на паспортна служба, казва, че всеки ден от 6 до 7000 афганистанци кандидатстват за нови документи за пътуване. Напливът в подаването на документи е в следствие на решението на Европа да отвори вратите си за бежанците. Това променя и виждането на афганистанците за паспорта като необходимост, казва Омар Саабор.
Бум в трафика на хора
За трафикантите на хора в града всеки един от подалите документи е потенциална възможност за бизнес. Един от тях разказва пред CNN, че е транспортирал 1500 души в Германия, която е най-популярната дестинация за тези, които търсят накъде да бягат пред последната половин година. Трафикантът предлага три маршрута с различна трудост и различни коефициенти за успех. За 7000 долара пътят минава през морето. За няколко хилядарки отгоре може да се говори за транспорт по суша и придвижване пеша. Най-скъпият и най-сигурният начин за достигане на крайната дестинация е по въздух. Този маршрут струва около 20 хиляди долара, но цената включва виза от черния пазар и директни полети.
Повечето разполагат само с опцията за по-евтино и по-рисково придвижване.
„Имало е случаи, когато хората са ранени или убити по време на пътуването”, разказва контрабандиста, който не смята, че това, което е върши е толкова незаконно. Само преди две седмици, разказва той, 70 души- в това число 15 от клиентите му, са били заловени от иранците и депортирани до турската граница.
За да няма издънка в схемите, парите на бежанците се държат в трети надежден човек, който ги предава на трафикантите, когато клиентът се свърже от крайната си дестинация, че е пристигнал. Но в края на всеки ден трафикантите все пак получават парите си, дори ако не са успели да спазят своята част от уговорката – неофициална система позволява на всеки един бежанец три опита да се придвижи в мрежата, но ако и трите пропаднат, бежанецът все пак трябва да си плати – което доказва, че контрабандистите все още държат нещата в свои ръце.
Нов път, маскиран трепет
Когато се върнах в Кабул преди седмица първото ми впечатление беше: „Уоу! Чисто и зелено. Трудно бих разпознал Кабул!” Там, където преди зееха дупки, сега бе застлан гладък асфалт, граничещ с миниатюрни красиви зелени площи. Докато пътувахме по широкия булевард, който свързва летището със столицата на Афганистан се почувствахме нереално спокойни. През младите фиданки, посадени странично на пътя, се процеждаше атмосферата на новия просперитет и надеждата.
Очевидните промени в Кабул след последното ми посещение преди 4 години не прикриват реалността на живота там. През август, самоубийствен атентат от страна на талибаните в близост до входа на летището уби 5 души, а над 12 други бяха ранени.
Надолу по същия път се стига до посолството на САЩ. Маршрутът се счита за толкова опасен, че персоналът американското посолство пътува с хеликоптер, а не рискуват живота си по пътя за пример, за който най-вероятно са инвестирали всеки долар.
Залитаща икономика
Това е аурата на една разклатена икономика. Доларите, които са инвестиране в инфраструктурни проекти, които създават работни места отиват на вятъра, тъй като военните конфликти насочват инвеститорите към изхода. Но талибаните печелят от разклатената икономика. Те инвестират в работна ръка, която в момента се продава за жълти стотинки. Много от новобранците, които разговаряха с журналисти на CNN на свободна практика, споделиха, че единствената причина да се присъединят към терористичната организация е, за да могат да сложат храна на масата си.
„Искам да се присъединя към талибаните заради липсата на работни места и други мои финансови проблеми, разказва един от новобранците.
Вторият човек, с който екипа на CNN разговаря, показа дипломата си за средно образование и казва, че е след университета все още не може да си намери работа. Талибаните му предложили повече, отколкото той можел да спечели в армията. „Аз нямам нищо общо с техните гледни точки. Единственото ми причина да се присъединя към тях са безработицата и финансовите ми проблеми“, добавя той.
Шокът Кундуз
Докато пътуваме из улиците на Кабул се наслаждаваме на гланца на един по-добър живот, който се приближил изкусително до местните жители. Има повече магазини и толкова много ярки светлини. Търговските обекти за добре подредени, от пода до тавана са заредени с ядки и плодове. Шам фъстък и сочни стафиди, от сухите области на Хелманд.
Но доскорошните случайни купувачи и бизнесмени вече имат по-належащи проблеми. Не само икономиката в криза, но и възраждащата се агресия на талибаните.
Неотдавнашното падането на Кундуз, голям град с население над 300,000 души в северната част на страната доведе страховете от това, какво ще се случи. Дали следващия град, който падне в ръцете на талибаните няма да е столицата Кабул?
И двамата новобранци разкриха, че талибаните може да ги загубят от редиците си единствено ако настъпят промени и правителството им намери работа. Щели да напуснат кораба веднага.
Оказва се, че не само бомбите и куршумите могат да спечелят тази война, но и бизнесът владее победата. Преди семената на търговията бяха засети в Кабул през последното десетилетие, той беше сиво и тъмно място. Но точно както цветовете на по-светлото бъдеще започват да се разлистват, така се появява и реален шанс всичко това да бъде погребано и да не съществува за следващото поколение.
