Битовите решения стават политика

Ирен Филева

Например сметката за ток можем да използваме, за да я поставим между вратата и корпуса на хладилника и да затворим вратата. Ако не успеем да я изтеглим, нямаме проблем с изолацията. Сега няма да спорим какви са изолациите на хладилниците, дето се продават и изобщо възможно ли е да бъдат сменени. Опитайте да смените изолацията на хладилника си и ще разберете доста неща.

Липсващото последно изречение става кривата на партийната политика, която преди време беше назована чия е в Конституцията. На съвсем битово ниво девизът – всичко в името на човека, беше дешифриран във виц – знам името на човека.

Има ли нещо ново?

Еленко Божков, бивш експерт в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране подходи графично и нарече начертаното кръгчето – торта. Можеше и пица, без маслинка, но да не спорим.

Двадесет процента от тортата се падали на хладилниците и фризерите, затова експериментът със сметката за ток бил важен. Както и да има пердета, които да спират топлината да излиза от дома. Добре е освен това хладилникът да бъде далеч от печката и стените, например в средата на кухнята.

То така или инак в българската политика хладилникът се бори с телевизора, обаче малко авангардно е по телевизора да се мести хладилника в центъра на къщата.

Къде да бъде поставен президента още беше умувано по телевизора, заради вчерашния отчет, който институцията направи. Този анализ мина освен с цитати и с елементи на гадание. След 2014, която беше годината на гражданската енергия и управленския застой, каква ще бъде 2015, дали на реформите.

Защото за България имаше опит за налагане на избора Европа или Евразия. Ясно си спомням, че отдавна направихме този избор, но може и да бъркам, знам ли вече…

Защото има и гласове, как президентът трябва да си стои на платформата и да успокоява хората, гневни от сметките за ток.
И защото дори в Германия вече има практикуващи протести и контрапротести.

Нещо като рубрика, която присъства постоянно на източния фронт.
На политическия фронт, който няма как да бъде представен в географски посоки няма нищо ново.

Една заместник министърка стана секретарка, за да удържи обитавания държавен апартамент от дванадесет години. В тези дванадесет години има купен апартамент в Ботунец, заменен за такъв в престижния за живеене квартал Изток за едната дъшеря, която била доплатила с компенсаторки. За другата има ателие в луксозна сграда със затворен достъп. Имотът брокери оценяват на 464 000, купен е за 95 000, сума по-малка от данъчната оценка. Каква ли държавна такса е платена? Как е купен, като в данъчната декларация са обявени 20 000 лева не стана ясно.

Тук се спазва традицията на липсващото последно изречение, поради липса на отговор. По законите на бюрократичните национални особености в контактите на четвъртата власт и останалите. Не помните ли, връзката между телевизора и хладилника е много близка, те се явяват по избори.

Ясно обаче стана, че политическата действителност била ситуирана върхеу основите на партийни обръчи. Професор Людмил Георгиев е психолог, защитил дисертация на тема „Психичната съвместимост и общата теория на брака“ и разказа по този повод един виц за една жена.

Защо ми казват, че съм уличница, като другите не ходят по покривите.

Професорът е и бивш член на ръководството на Движението за права и свободи.

С този виц вероятно трябва да си обясним другата крамола, каято се състоя пак в един от телевизорите. Всяка сряда ДПС изчита уволнените си кадри от трибуната на парламента. Цвета Крараянчева пък обеща да пуска музика и да става права. Накратко рубриката можем да наречем премерване на калинките. За радост не беше обещано да бъде постоянна. Надеждата обаче е плаха, защото политическите рефлекси са съврзани предимно с хорови крамоли, отколокото с търсене на решения.

На този фон, дискусията ще има ли осъден политик за корупция е скок в дълбокото, като никой не знае колко е дълбоко. Но пък вече е ясно кой пази картините на Цветан Василев, които прокуратурата премести в Националния исторически музей.

Бойко, Мая и Цветелина са кучетата, които Божидар Димитров е „назначил” да го правят. Историите на агент Тервел-Кардам пък са разказани в книгата За кожата на едно ченге, която т.н. професор рекламира.

Ако направим една подредба, по правилата очертани от всички цитирани истории, вероятно президентът трябва да стои в средата на кухнята, редовно да бъде тестван с хартиените сметки за ток за добро уплътнение. Заместник министърката, която стана секретарка, за да си запази държавното жилище трябва да си пусне пердетата, за да не излиза топлото от дома и.

Политиките трябва да се разказват като вицове, обясняващи народопсихологията ни, а в парламента да се четат списъци с героично уволнените партийни чиновници на музикален фон и със ставане на крака.

В този разказ не знам дали има предвидено място за телевизора и останалите медии, независимо от носителя им.
Понякога там могат да бъдат видени, чути или прочетен и други истории.

Например, че спортът не трябва да взема, а да дава на държавата, както очевидно се случва на клуб Малееви. Според Юлия Берберян е добре не държавата да налива пари, за да търси талант, а в клубове да бъдат обучавани всички, за да бъде изваден таланта от тях.

А когато по телевизора съобщят, че има осъден за корупция, търговия с влияние или дори корпулентно и недоказуемо присъствие в политиката на някое лице, може бе телевизорът ще намери мястото си в бита по законите на битовите решения в политиката.
За медиите също.

Инак, хората ще гледат на тях като на невъзпитан домашен любимец, без хигиенни навици. Въпрос на интелектуално-политическа илюзия. За беда, изглеждаща изумително достоверно и крайно несправедливо за хората.
За всички хора.

И не ми придиряйте за медиите, вървете да пъхате сметката за ток и да си тествате изолацията на хладилника. Защото ни казват, за какво Вие е телевизор, като изолацията Ви не струва.
Не аз измислих схемата за явяващите се по избори телевизори и хладилници. Те сами си го измислиха, защото битовите решения станаха политика.

П.П. Не отваряйте безцелно хладилника, харчи много ток, не съм сигурна дали по телевизора се вижда дали една ябълка е гнила, но е редно да знаем ябълката гнила ли е, за да си я поръчаме с бюлетината.