Безумици в Созопол
Созопол е новият Ню Йорк. Почивката там е мираж, затова пък безумните атракциони и опитите да бъдете измамени могат да направят нощите ви по-безсънни от тези в Сиатъл.
10 сутринта. Тълпи се спускат надолу по улицата, сякаш орда излиза от подлеза на метрото. Жива верига от хора всякакви прегражда брега на морето и контролира достъпа във водата. За да потопиш крачета, първо трябва да преглътнеш стоически няколко псувни и ръгане с лакът в гърба и кръста. Място за хавлиите няма, свиваш се на кравай между майката с 3 деца и двамата им братовчеди, които още в първите секунди вече сядат по турски около мен и гледат дяволито. „Добре дошли”, поздравяват ме свойски четирима мъже на около четиридесетака, също седнали по турски и наливащи се с бира. За капак започват да се ръчкат като тийнейджъри, когато останеш по бански. Опитите да спиш и четеш на плажа са безуспешни. Отиваш да обядваш в ултра скъпо заведение, където чакаш от порядъка на 20-тина минути, ако въобще има места.
17 часа. Вампирът на Божидар Димитров вече е забравен, защото преоблечени като жълти миньони аниматори те преследват надолу по улицата. „Ама то иска пари. То взима пари”, предупреждава ме притеснена пенсионерка, която вижда, че съм мишена на жълтата атака преоблечени господа. Успявам да се измъкна някак и потъвам в стълпотворението от хора с парадни костюми в светофарни цветове.
Първоначално си мисля, че абсурдно облечените хора са туристи, на които не им пука как изглеждат и какво правят в чужда страна. Уви, оказват се сънародници, решили да експериментират с летния стил на обличане.
19 часа. „Бъдещето докосни” се чува митичен глас от машина. Поглеждам вдясно и виждам 5 бабички, нахлупили 8D очила и искат да разберат дали внучката скоро ще се задоми и какво, аджеба, ще се случи с болките в ставите им и пенсиите.
С две думи – всеки може да бъде измамен в Созопол.
Макар да сме чували легендите, че Китен и Созопол са софийският бар БИАД от 90-те, само че с море, безвкусните светлини и атракциони на новия град надминават и най-лошите очаквания. Поглеждам отчаяно към небесната шир, за да намеря секунда покой за очите и О! Боже! – във въздуха се носи голяма жълта усмивка –парашут, от която ми махат двама души седнали в съмнително устройство. Докато прелитат напред-назад, двоицата крещят и махат на народа. Народът ги поздравява подобаващо – с хилеж, а отнякъде някой крещи „идиоти-и-и-и”.
20 часа. Време за „спокойна” вечеря в Созопол. Някак стигаш до „елитен” ресторант, викач бута брошура в ръцете ти, а лукава сервитьорка се подсмихва ехидно, докато ви настанява. По-късно разбираш тази усмивка…
На съседната маса стои политик с голяма компания. След около 30 минути, все още не сме получили меню и как да стане това, като четиримата сервитьори пристигат в индийска нишка с претрупани табли на съседната маса – дипломатическата, така я наричат. Носят шотове и гурме – комплимент от заведението. Политикът се усмихва обрано, но в очите му се вижда задоволството от вниманието, което получава. „Специален комплимент от готвача, десертчета, гурменце, опитваме се да ви изненадаме”, четка го Ехидната. „Ще ви хареса, уверявам ви, можем да се похвалим с най-добрата кухня тука, и обслужването е на ниво виждате…”
У мен се надига порив на гняв. Часът е точно 20:45, аз още нямам меню. Обяснението: „Извинявайте, не сме ви видели, то кой ви е настанил, сигурно колежката?”, прехвърля топката Ехидната, която ни настани. #Ставамисамахам
21 часа. Oпънати нерви, глад и умора мъчат съществото ми. Предприемам разходка по плажа и търся нещо да хапна на крак. Отвсякъде се чува новият хит на Галена – „Стара каравана”. Това обяснява наплива на чалга фенове по дивите къмпинги, както и комерса на Градина и Смокиня. Всеки иска да види, аджеба, какво е това каравана и що Галена я възпява в новия си „летен хит”. Прибирам се в хотела. Под терасата ми крещят татуирани едри батки. Правят си спаринг и единият запява „Стара каравана”. О, не!
На следващия ден, 10.30 сутринта.
Тръгвам с отвореното влакче към Смокиня. Очите и слухът търсят покой, но уви. Зад мен са група руснаци. Те са екзалтирани. Крещят, надвесват се страховито и мятат бутилки с минерална вода от влакчето. Ще бъде дълго пътуване… Никога повече Созопол!
