Без фактор

Снощната победа на кипърката Християна Лоизу в X Factor изненада редица българи, някои от тях приятно, други – не. По всичко личи, че онези, които виждат и чуват таланта, са заглушили онези, които съскат под мустак злобни, патриотарски подмятания. Разбира се, в социалните мрежи не отсъстват коментари, които със завидна гъвкавост на ума правят връзката между победата на Християна, руската пропаганда, еничарството, хибридната война и медиите на Пеевски.

Уви, срещат се коментари като “ Всичко беше нагласено“, „Трябваше да спечели Кристиян, а не някаква кипърска мангалка“, „Крис е истинският победител, …за Маги“, „Za poreden pat balgarinyt ceni chujdoto pred svoeto:(„, „Християна е най-добрата, но НЕ Е БЪЛГАРКА!“ прочие, прочие мнения, смело изхвърлени в общественото пространство. Но по-голямата част от гласувалите са гласували за Християна, защото тя имаше най-впечатляващия глас от тазгодишните участници. Или поне така се надяваме. Отсъствието на псевдопатриотичния вот ни изведе с една малка стъпка по-напред в европейското разбиране за този тип състезания: печели най-добрият, а не „нашият“.

Въпросът е: какво от това?

Доколкото може да се направи прогноза за професионалното бъдеще на тазгодишния победител в шоуто, тя не би била много бляскава и оптимистична. Това стана ясно от появата на победителите от предишните сезони на X Factor – Жана Бергендорф, Рафи и Славин, които изпълниха едно от най-емблематичните парчета на Queen, качени на пиедестал. За съжаление, „We are the champions“ прозвуча по-скоро иронично от хубавите гласове на екс-победителите, чиято певческа кариера след X Factor не е точно във възход. От трима победители широката аудитория разпознава общо две песни.

Рафи има три солови хита, но по-популярен стана с шеговитата група „Део, Лео, Рафи и Играта“, която няма претенции да бъде нещо повече от забавна. Или поне не би трябвало. През януари 2015 година певецът анонсира предстоящото издаване на първия си солов албум, който все още не се е появил на пазара. Това, което се случи с Рафи, би трябвало да е за урок на бъдещите талантливи хора, които не искат само да светнат като крушка на сцената на българския шоубизнес. Публиката е капризна и има кратка памет. Тези, които вчера гласуваха за Християна, утре ще забравят името й, увлечени от нов герой, докато тъмните води на „Вирджиния рекърдс“ я влачат в неизвестна посока.

Жана Бергендорф също плени публиката с алтернативната си визия и мощния си глас, но отново бе за кратко. От там нататък тя се запечата в съзнанието на българската публика с драмата около ареста й през юли, семейните й проблеми, употребата на наркотици т.н.

Най-тъжна е творческата съдба на победителя в предпоследния сезон на X Factor – Славин Славчев. Докато за другите двама човек може да прочете по нещо в Wikipedia, Славин не присъства и там. Нито в музикалните редици на родния шоубизнес. Един страхотен рок глас заглъхна според правилата на краткотрайната народна любов, за която в пълна сила важи пословицата „Далече от очите, далече от сърцето“.

Проблемът не е само в X Factor. Същото се случва и с другите формати. Невена Цонева спечели Music Idol и няколко години по-късно се яви в „Гласът на България“, където стигна до финал, но минути преди победителят да бъде обявен заяви, че за нея моралната победа е по-ценна от фактическата. Другите победители от Music Idol, „Гласът на България“, „България търси талант“ т.н. също потънаха в „епопеята на забравените“ на българските музикалните реалитита. Всички тези хора бяха приласкани с обещания за слава, живот на сцената, албуми и пеене, а в крайна сметка намериха местата си по пиано баровете и регионални концерти. Какво се случи с Маги Джаванарова и Тома Здравков? Още по-неизвестни са имената на Стелияна Христова, Ивайло Донков и Кристина Иванова, които спечелиха изданията на „Гласът на България“.

И все пак, нека не оставаме с кисел вкус в устата от снощната победа на Християна. Може зад нежното лице на Лоизу да стои борец, който да успее да защити таланта си от продуцентите и публиката, и да обори славата на музикалните риалити формати: а именно че въпреки нестихващия патос на журито, еуфоричните крясъци на публиката в залата, професионализма на екипа, който създава шоуто и таланта на част от участниците, предаването в своята същност носи повече разочарование и горчивина, отколкото успех за младите таланти и радост за ценителите на хубава българска музика.