България уверено по гръцкия път
След практически успешния протест на полицаите, светкавично принудил Борисов да отстъпи пред основните им искания се налагат няколко горчиви изводи.
Правителството на Борисов не знае кога и как да направи реформите в сектора за сигурност
Такъв тип реформи, които засягат социално-икономически привилегии на хора, от които зависи сигурността на държавата, а и на управляващите, се прави постепенно, на етапи, в продължение на няколко години. Така от една страна се избягва напрежението и се дава възможност на засегнатите да направят информиран избор кога да се пенсионират. От друга страна се прави ясна сметка за ефекта от тези реформи върху сектора и дава възможност реформите да се задълбочават, а ако са неуспешни да се променят.
ГЕРБ имаше многократно възможност да ограничи привилегиите на полицаите, които неимоверно много натежават на социалната система и НОИ. Публична тайна е, че тези привилегии, заедно с тези на служителите на затворите, съдиите и прокурорите формират огромна част от дефицита на НОИ, който вече клони към катастрофа на пенсионната система.
Притиснат между различни видове избори – редовни и извънредни, местни и парламентарни, зает с това да укрепва властта на партията си Борисов просто пропусна подходящия момент за промяна, а той има своите политически, социални и финансови измерения. Сега, когато ГЕРБ безапелационно победи на местните избори, хората които взимат решенията в правителството доста лекомислено решиха, че могат да си позволят да посегнат на полицейските привилегии просто така, изведнъж и без никаква подготовка.
Полицаите са склонните на доста търпение, особено към своеволията на собствените си началници, които всъщност възпроизвеждат своеволията на политиците, от които са зависими. Когато обаче ги удариха директно в джоба те бързо се самоорганизираха, пренебрегвайки всякакви правила, наредби и закони и блокираха столицата и много градове и артерии. Това правителството го проспа и бе притиснато незабавно, защото в ГЕРБ анализите са аутсорснати на услужливи политолози и социолози, които говорят и пишат, каквото се харесва на Борисов.
Протестите на полицаите и последвалата практическа капитулация на правителството ясно показват, че страната е дестабилизирана и че въпреки победата на местните избори правителството на ГЕРБ е слабо
Самата система за сигурност е затънала от години в корупция и шуробаджанащина, което неимоверно е намалило ефективността й. МВР и ДАНС проспаха атентата в Бургас, престъпния фалит и източване на КТБ, което тече и в момента, десетките случаи на източване на милиони от еврофондовете. От години тези структури – МВР, ДАНС и НСО са голяма и ненужна тежест за бюджета и социалната система на страната с почти нулеви възможности за защита на сигурността й. В комбинация с отчайваща корупция, особено по върховете на съда и прокуратурата се оказва, че националният ресурс масово изтича в огромна каца без дъно, наречена система за сигурност. Тази система има кастов характер, съществува само и единствено за себе си и възпроизвежда несигурност, корупция и социално напрежение.
Правителството, което по конституция трябва да е демократично излъчено след избори става пленник на привилегиите на собствените си инструменти – службите. При всеки последващ бюджет сумите за издръжка на службите се увеличават с нови милиони, а с това се увеличават само кокошкарските дела по веригата на фалшивата отчетност. Политическото и професионално ръководство на МВР не може да се справи с натиска на собствената си висша полицейска бюрокрация, която от години не допуска да се правят ясни бюджети на системата и да ограничи от вътре течовете на средства. Това е така, защото има полицейски шефове, които здраво печелят от преразпределението и изразходването на парите в системата.
Министър Бъчварова не направи изключение от предишните министри и не успя да съкрати ненужните чиновници, за което беше предупредена от финансовия министър Горанов още преди година.Напрежението в системата и несигурността на състава толкова се нагнетиха, че този социален взрив беше неизбежен. Лошото е, че това напрежение има две лица и това още повече усилва дестабилизацията на страната.
Обществото като цяло е настроено срещу протестите на полицаите, които особено в София предизвикаха умишлено големи задръствания и затруднения на столичани. Столичани добре помнят, че бяха безцеремонно бити, арестувани и малтретирани от полицията по поръчение на политиците на същите тези жълти павета. Просто този „Орлов мост” не е онзи „Орлов мост”!
Обществото не е склонно вече да приеме, че преторианците на властта ще бъдат награждавани и за в бъдеще с привилегии, които удрят по джоба на обикновения българин. С необмислените си ходове правителството пак настрои българите едни срещу други, а това неминуемо ще рефлектира върху доверието към него. Сега нито повечето от полицаите, нито повечето от гражданите ще имат доверие на това правителство!
Политиката отново надделя над закона и разума
Протестите на полицаите светкавично бяха подкрепени публично от БСП, а и от ДПС. Критиките на опозиционните политици срещу реформата ясно целят горните сили да се възползват политически от протестите. Първите – БСП, за да потърсят реабилитация след загубените избори, вторите – ДПС, за да си подготвят почвата за ново властово изнудване на Борисов. Не изключвам самите протести да са инспирирани и подкрепени и от лица вътре в системата, които не са забравили политическите си пристрастия в ляво или ангажиментите си към бившата ДС. Просто полицаите демонстранти изключително уверено и безцеремонно нарушиха обществения ред, без да се притесняват от последствията.
Редовите полицаи протестираха по улиците в защита на привилегии, които биха им донесли 10 – 12 000 лева. Толкова е стойностното изражение на допълнителните заплати при пенсиониране за един редови полицай. За началниците, много от които са политически назначения, а от тях много нямат нищо общо с полицейската работа отпадащите обезщетения имат стойностен размер от 50-60 000 лева. Следователно част от тези 25 000 милиона годишно за системата на МВР отиват и за партийни послушковци, които никога не са се грижили за сигурността на страната, а за сигурността на службичките си.
Иронията в поредният бюджетен спектакъл е, че всичко това се разиграва и заради собствената неспособност на системата за сигурност и правораздавателната система да се справят с огромните течове, разхищения и откровени кражби на обществени средства. Обсъжданите от Бъчварова, Горанов и полицейските синдикати милиони са мъничка част от разграбените и разграбващите се в момента средства и активи на фалираната със съвместните усилия на БНБ, прокуратура и правителство КТБ. Сметката от държавния заем от 3 000 000 000 лв., с който се покриха гарантираните влогове в КТБ ще се плаща от децата и внуците ни. Поне още толкова се разграбват като активи и в момента от икономическите групи около Пеевски, Василев, Сталийски и редица по-малки цесионери и цеденти.
На този фон безсилието на МВР, ДАНС и прокуратурата да спрат тази финансова вакханалия изглежда жалко. Още по-жалко е, там са парите за привилегиите им, които рано или късно ще бъдат орязани поради рухването на цялата социална-осигурителна система, претоварена до невъзможност от системните кражби, разхищения и чиновнически привилегии.
Системата е претоварена и от огромните средства, които изтичат законно по посока на политическите партии под формата на субсидии – 200 000 000 лв. за четиригодишен мандат или 50 000 000 лв. годишно. Най-големите на глава от населението за цяла Европа. Тези пари само възпроизвеждат партийна корупция, основно по време на избори, но и между изборите. Те изтичат от обществения бюджет като заплати и привилегии на партийната бюрокрация, като медийни пакети и социология за абсурдни предизборни кампании, комисионите от които пак попадат в партийните върхушки.
Партийните субсидии отиват разбира се и за редица нерегламентирани плащания, отчетени като разходи за застъпници и представители на изборите, а по същество прикриващи купени гласове. И не на последно място парите от субсидиите отиваха и отиват за плащане на сметките на Волен Сидеров и шумната му компания и за новия мерцедес на Светльо Витков. Думата ми е, че за това което се случва днес и ще се случи утре в катастрофална форма има причини и те се коренят в цялата абсурдна политическа система, която в продължение на четвърт век се усъвършенства прецизно да преразпределя обществения ресурс само и единствено в интерес на политическата класа и обслужващите я „съдебна система” и „система за сигурност”.
Гръцкият сценарий е гарантиран
След всичко, което се случи в последните дни приликите с гръцкия сценарий са повече от очевидни. Просто европейските милиарди, които гръцките правителствата успешно пръснаха в инфраструктура, бюрократични и социални привилегии бяха доста повече. Затова и процесите на затъване на южната ни съседка отнеха много повече години. В България парите за харчене са доста по малко, а апетитите на новозабогатялата политико-икономико-медийна класа са по-големи. Крайният срок на развръзката на вече започналата тежка политическа, финансова и социална криза наближава с бързи темпове. Доказват го нестабилните правителства, въпреки илюзиите на партийните върхушки за изборна победа. Доказват го честите локални кризи, с които правителствата не се справят успешно. Доказва го бързото затъване на страната в бюджетен дефицит и външни задължения.
Проблемът е, че в момента Европейския съюз е разединен от собствените си водачи и надали въобще има идея как би помогнал на затъваща България. Главният от тези водачи дори прогнозира вчера опасността от война на Балканите. В условията на нарастваща опасност от неконтролируем бежански поток на „зелената” ни граница с Турция, в условията на започналата криза лидерите на управляващите и опозицията са длъжни да вникнат, че единствения изход е бърза и решителна реформа първо на самата политическа система, която е първопричината на кризите в системата за сигурност. Политическата класа трябва незабавно сама да се откаже от нелигитимно завзетата си власт / чрез политически машинации, популизъм и корупция / в полза на обществото чрез бърза реформа на избирателната система. Това им го заявиха 1 800 000 некупени избиратели, които въпреки създадените от партиите пречки подкрепиха референдума за електронното гласуване. В противен случай няма да има възможност да избегнем гръцкия сценарий в по-тежкия му български вариант.
