Аз бях личен асистент в Холивуд

История на дългогодишна лична асистентка за работата и в домакинството на холивудска знаменитост.

Беше ми казала, че ще работя в помощ на нейните продукциите и си помислих: Чудесно, ще бъда отличен личен асистент в тази дейност; може би дори ще работя и върху филмите й. Точно това е нещото, което искам да правя. Даде ми първата книга за мнение… Това е страхотно. Искам да бъда част от това. Защото си помислих, че това щеше да бъде наистина продуцентска работа. Така че останах, с мисълта че ще се случи някога… но това така и не стана. Беше първото от много камъчета, които преобърнаха колата.

Трябваше да прекъсна връзката и с един много известен актьор, нейно гадже от известно време. Тя ми каза: „О, работихме заедно по един филм, но не могат да се случват така нещата. Все едно че виждам различен човек. Би ли му казала да се отдръпне и да ме остави на мира?“ Направи го по телефона, около Коледа. Съобщи ми: „Приеми срещата от мое име. Отиди вместо мен.“ Така че, това и направих. Може би си мислите, че да изпратиш SMS e най-лошият вариант… Не. Да изпратите асистента си да скъса с някого – това е най-лошият. Нямаше идея какво предстои, което е много тъжно. Защото докато говорих с него преди това по телефона, той реагира така: „Супер! Тя каза да! Кажи и че ще се видим тук! Ще поръчам любимото й вино“, докато аз просто отговорих „ОК…“ Уф, чувствах се ужасно за него. Мислех си: „Не заслужаваш това!“ Тази раздяла е случи две седмици след като бях започнала. Беше моето посвещение! О, Боже мой, това ли ще правя?

Преди да заживея с нея трябваше да ставам в четири сутринта за да стигна навреме до дома й. Трябваше да съм там в пет, за да започна с ежедневните си задължения, да й поднеса чай, закуска, витамини. След като се преместих, ставах в пет и отивах до Starbucks за да й взема кафе и да го поставя до леглото й. Слизах долу и правех чая и. Пусках компютъра за да получа графика за предстоящия ден и го принтирах. Проверявах входящата електронна поща. Грабвах няколко вестника и търсех последни рецензии на книги, защото след това ще трябваше да откоча до Barnes&Noble за да взема книгите за нея, независимо дали някога ще ги прочете или не. Повечето всъщност не четеше. Или щеше да попрехвърли първите четири-пет глави, след което да я захвърли… Включвах телевизора за да видя какво ново е станало. До 7 часа сутринта, тя искаше да знае всичко, което се е минало по новините, за да е наясно със вета около нея. Бях много добре информирана към този момент. Ако се захванеше за работа, трябваше да мина през сценария с нея. Често снимаше, и през тези дни аз бях будилника и – събуждах я в 4 часа сутринта. По-късно през деня, карах детето и бавачката на снимачната площадка, за да я посетят, а аз трябваше да съм наоколо в случай, че детето почурее, за да ги върна обратно в дома.

Нямаш лично време, ако живееш в къщата. И никога не съм имала каквъвто и да било личен живот. За да избягам, трябваше да напуснат физически къщата в определени часове. Правех много излети през уикенда. Понякога тяхната бавачка ми позволяваше да остана в апартамента й. Тогава свивах зад ъгъла и скривах колата си за да мога да се помотая в апартамента й в почивните дни, и да се наспя. Или прото излизах от къщата и се напивах порядъчно… Отивах надолу по улицата далече от къщата и до няколко бара. Собствениците им ме познаваха и ме разбраха, защото понякога идваше и ме взимаше – а те казваха: „Повярвай, знам какво те чака у дома, следващите питиета са за моя сметка.“ Напивах се, след това се връщах за да j поднеса храната и отивах да спя в офиса. Това продължи няколко месеца, докато разбрах, че всичко това ме превърна в пиянде. Не съм щастлива заради това, в което се превръщам. Дори по-късно моята сестра ми каза: „Исках да те понатупам, защото ти нямаше свой живот. Това не беше ти. Ти не беше щастлива. Ти имаше фалшива холивудска усмивка.“

Веднъж ме извика по спешност и каза: „Трябва да видя терапевта си.“ Наложи се да оставя семейството си, да я закарам и отново да я върна, защото твърдеше: „След терапия не мога да шофирам.“ Добре, разбирам го: Значи тя е вътре с терапевта, а аз седя там, в колата, чета и си спомням, че забелячвам името на терапевта – но тя не е терапевт! О, не, тя е гледачка на ръка. Това е онази гледачка, за която спечелихме намаление като подарък на едни награди. Тя беше екстрасенс. Побеснях: „Изоставих семейно събитие, за да я докарам на среща с ку-ку? “ Можеш да набереш 1-900-каквото и да е и да получиш същата информация без да излизаш от вкъщи.

Тогава очите ми се отвориха. Започнах да проверявам всички подробности за нещата, които се налагаше да направя за нея. Както, когато трябваше да отида да взема някакви си „билки“: О, по дяволите, та аз пренасям наркотици. Казваше „билки „, защото се увличаше от холистичната медицина, а пък аз, със своята наивност мислех, че е нещо, билково, което да я успокоява. Веднъж, когато отидохме на филмов фестивал, аз излетях по-рано, за да подготвя дрехите, които щеше да носи. Когато пристигна, попита: „Донесе ли ми другата?” „Каква дрога?” „Онази, която сложих в багажа ти!“

Боже мой, качих се на шибания самолет за да ти пренасям дрогата? Можеха да ме арестуват! Можеше поне да ми кажеш, та да знам какво правя, и да я сложа в чантата, която не се проверява! Какво правиш с мен? Най-малко можеше да ме попиташ : „Хей, имаш ли нещо против да я носиш вместо мен?“ Не че щях да кажа не, но поне можех да я сложа на скришно място…

Ходех да взимам лекарствата и, всички тези хапчета, но след това започнах да проверявам всяко нещо, за да съм сигурна какво е. Казвах си: О, Господи, знам всичко, което има. Осъзнах, че трябва да предупредя всеки, който е бил с нея за някои полово предавани болести. Обадих се на бившето и гадже: „Хей, трябва да се прегледаш. Не мисля, че тя би ти се обадила за това.“ А той: „Мамка му! Благодаря ти!“ Случи се седем месеца след раздялата. Добре е че правя така, за да си знаят.

Бях планирала да отида на международен филмов фестивал с нея, защото ми беше казала: „Не мога без теб.“ Е, това ще бъде – ни най-малко почивка, защото аз ще работя – поне опит, поне компенсация за всички тези лайна напоследък. Докато в последния момент заяви: „А, да, няма да идваш с мен!“

Извинете? „Не, там ще дойде мъжът, с който се виждам в момента за около ден, вместо ти да идваш за две седмици.“ Тя искаше да използва самолетния ми билет за да си го докара за един ден…?

Така че дадох моите две седмици. И когато разпращах съобщения за това до всички останали, всеки казваше: „Значи ще трябва да работя отново с друг асистент? „ А аз: “ Чакай малко, колко асистенти е имала?“ Те: „Ти беше единствената, която не е свързана с нея и която се е задържала повече от шест месеца.“ Това беше решаващият фактор за мен: Да, аз бях до тук. Преодолях я. Но аз бях толкова изтощена, че намразих всичко свързано с тази индустрия след това.

Първият път когато я видях след като напуснах, тя ме погледна, казах: „Хей, знаех че ще си тук, така че взех от кафето, което харесваш.“ Тя ми отговори: „Наистина ли?!“ Тя никога не е очаквала някой да бъде мил с нея. Попитах я: „Как е малката?“ Всъщност наистина ме интересуваше. Не се опитвах да бъда фалшива с нея. И тогава тя ме помоли да и направя услуга, защото ми е имала доверие. Помислих си: След всичко, аз съм човек, на който има доверие? Мамка му. Това ме шокира. Тя наистина ме шокира. Дори след всичко това.

По материал в NYMag.com от Jennifer Vineyard