Томас де Ваал, BBC
Арменският вертолет, свален на линията между две страни, разделяща арменските от азербайджанските войски в зоната на нагорно карабахския конфликт – е най-сериозният инцидент от такъв род от над 20 г., откакто е в сила споразумението за прекратяване на огъня между двете страни.
При падането на хеликоптера загинаха трима арменски военни. При това азербайджанският офицер, свалил бойната машина, беше награден с медал. През лятото преди този трагичен инцидент имаше локализирано избухване на карабахския конфликт, при което загинаха около 20 души и от двете страни. Както твърдят от Баку хеликоптерът е бил свален в непосредствена близост до контактната линия, разделяща арменските от азербайджанските войски, и летял над позициите на армията на Азербайджан. От Ереван парират тези твърдения с думите, че арменската машина изпълнявала учебен полет и не представлявала никаква опасност. Азербайджанските военни пуснаха във Фейсбук видео отразяващо падането на един от двата вертолета, съпровождано от радостни възгласи.
В нападението няма никаква военна логика. Командирите на подразделенията от двете страни на браздата носят отговорност при използване на леко стрелково оръжие, но решения за използване на тежко въоръжение се взимат от политическото ръководство. Подобно нападение може да се разглежда като демонстрация на сила.
Азербайджанската страна, губеща в карабахския конфликт от 1991-94 г., има повече основания да поддържа „нестабилно примирие. Така Баку се опитва да припомня на света, че част от международно признатата територия на страната се намира под контрола на Армения. И въпреки че Азербайджан може да носи отговорност за повечето от нарушенията на примирието, и арменската страна не пропуска възможност да „покаже мускули. На 31 юли арменските сили настъпиха от три страни срещу азербайджанските позиции, което доведе до гибелта на много азери.
Има основания да се предполага, че атаката срещу хеликоптера беше отговор на лятното нападение. Ветераните помнят, че през ноември 1991 г. арменската войска свали вертолет с официални лица и преговарящи от Азербайджан недалече от мястото на падналия Ми-24.
Тези тревожни инциденти илюстрират нарастването на военната мощ по линията на прекратяване на огъня в Карабах през последните 20 г. Тази зона се превърна в най-милитаризираната в Европа. В небето кръжат хеликоптери, щурмови и безпилотни самолети, а в окопите по примера от Първата световна война се намират около 20 000 бойци. Баку харчи стотици милиони долари, спечелени от петрол, за закупуването на ново тежко въоръжение.
На фона на всичко това международното присъствие в зоната на прекратяване на огъня е такова, каквото беше и през 1991 г.: всичко на всичко шестима наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/ по протежение на 160 км. линия на конфликта и признатата граница между двете страни, където напрежението също расте. Президентите на двете страни – Илхам Алиев и Серж Саркисян – възобновиха преговорите и от август досега са провели вече три срещи. Последната беше преди две седмици в Париж. Това е добра новина от буксуващия мирен процес, само че преговарящите като цяло са песимисти по отношение възможността за пробив. Надежди не им дават и разногласията между трима международни посредници заради украинската криза – от една страна Русия, от друга – Франция и Съединените щати. Новото избухване на насилие е напомняне за това, че страните винаги са на една крачка от нова война и само тяхната оценка на интересите им в дадена ситуация засега ги кара да се въздържат да не правят тази последна крачка.
И сега има опасения за ответен удар от арменска страна. Ереван вече заплаши с „болезнен отговор“ на свалянето на хеликоптера. /БГНЕС