Арабската пролет се превърна в горещо лято за Анкара

Аху Йозюрт, Хюриет

Събитията можеха да бъдат избегнати. Държавническото мислене, както казваме ние, можеше да работи по-добре. Още през май имаше доклади на разузнаването за възможни бунтове, но Анкара реши да не ги приема сериозно. Мирните преговори с кюрдите бяха непокътнати.

Икономиката беше в добро състояние. И кой въобще можеше дори да мечтае да предизвика шампиона по победи във всички избори? Тогава дойде най-близкият от всички съюзници.

Присъствието на Ислямската държава в Ирак и Леванта /ИДИЛ/ в южните райони на Турция не е нищо ново. Но когато насилието се увеличи, невинните кюрди и йезиди бяха принудени да емигрират и се стигна до драматична промяна в начина, по който на Запад приемаха Турция. Независимо как Турция би искала да гледат на нея, се стигна до много повече от пропаганда в медиите. Младежите от Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ развиха у себе си тайно възхищение и възторг към водените от черно знаме хора, които режат глави. Според западни източници ИДИЛ иска да бъде известна като Армията на Саладин, защитника на светите земи, включително Йерусалим. Според други ИДИЛ им напомня за облечените в черно рицари от Малтийския орден, които ограбват Близкия изток по времето на кръстоносните походи.

Когато кюрдите се хванаха за оръжието и решиха да се сражават срещу ИДИЛ беше сигурно, че ще се лее кръв. За наблюдателите и бивши войници, които са се били срещу ПКК, последните бунтове, в които вече беше отнет живота на 20 души, белязаха краят на мирния процес. Бившият депутат от Диарбекир и един от основателите на ПСР Денгир Мир Мехмет Фират каза в интервю за в. „Юрт“: „Дори кюрдите, които подкрепяха ПСР, сега са на улицата. За първи път кюрдите от Иран, Ирак, Сирия и Турция действат заедно. Турция трябва да види това и да промени политиката си. В противен случай това ще е началото на много дълга разрушителна война в целия Близък изток.“

Когато започна Арабската пролет, добрите сценарии бяха концентрирани върху възможността демокрацията да разцъфти в Близкия изток. Гражданското общество, правата на жените и свободата на словото бяха сърцевината на движението. Днес, обаче, пролетта се обърна в дълго, горещо лято на турската граница.

Много хора с консервативни или националистически виждания се страхуват, че насилието много лесно може да обхване покрайнините на Истанбул или места като Есенюрт и Султангази, където кюрди и консерватори живеят едни до други. В Багчилар само една улица „разграничава“ кюрдския квартал от ислямистите. Кюрдите в Истанбул въобще не са приковани само в най-бедните предградия. Ресторанти на бул. „Истиклял“ или малки пивници в района Кадъкьой са собственост на предприемачи от кюрдски произход. И за минути разпространението на слухове може да прерастне в сблъсъци и безредици.

Но отново въпросът е защо сега. И защо в Турция? Според политическите кръгове в Анкара те са дали достатъчно по време на мирните преговори. Хората, живеещи в западна Турция, са с чувството, че са пожертвали достатъчно. Ислямистите са на мнение, че кюрдите имат твърде граждански начин на живот и че ПКК е атеистка партия. А кюрдите усещат, че никога няма да дойде по-добро време да упражнят натиск в посока на обединената кюрдска кауза.

Единственият път за измъкване от това горчиво тресавище е да бъде приет фактът, че ислямизирането на образованието, начина на живот, културата и още много други неща ще струва прекалено много на Турция. Борсите може и да не реагират на закона, който разреши на момичетата от гимназиите да носят забрадки на училище. Но хората реагираха. Крачка по крачка, сантиметър по сантиметър ако бъдеш притискан да се движиш към по-религиозна държава ти трябва да се подготвиш за среща с реакцията.

В Гези в защита на своя начин на живот и ценности се надигнаха гражданите. За Кобане виждаме същото, но придружено с много повече насилие, въстание на кюрдите. Един от лидерите на Народно-демократичната партия /НДП/ Селахеттин Демирташ каза: „В момента, в който ИДИЛ продава нашите момичета на пазарите за роби в Мосул и убива нашите братя в Шенгал, кюрдите осъзнават, че ПСР няма да направи нищо. Медиите може и да не показват тези неща, но ние ги виждаме. И кюрдите са гневни.“

А доколко медиите разводняват посланията и създават по-голяма опасност е друга дълга история. /БГНЕС