Антикорупционната кампания на китайския президент

Откакто президентът Си Цзинпин поде в края на 2012 г. кампанията си за борба с корупцията, въпросът беше колко високо ще се цели. Недвусмисленият отговор дойде на 29 юли с новината, че Чжоу Юнкан е разследван от Комунистическата партия „за сериозни дисциплинарни нарушения“, което ще рече – за корупция.

Някога Чжоу беше един от най-могъщи хора в страната. Допреди две години той бе член на Политбюро на управляващия Постоянен комитет и като ръководител на огромния държавен апарат по сигурността, контролираше бюджет, по-голям от този на въоръжените сили. Старо неписано правило в китайската политика гласи, че хора със статуса на Чжоу са недосегаеми. Като пренебрегна това правило, Си Цзинпин не остави никакво съмнение за властта, с която смята, че разполага. Той изглежда е най-влиятелният китайски лидер след покойния Дън Сяопин.

Първите проблеми за Чжоу се появиха през 2012 г., когато в немилост изпадна партийният секретар в Чунцин (един от четирите града на централно подчинение – бел.ред.) – Бо Силай. Смята се, че Бо се е стремял да попречи на издигането на Си на президентския пост, а Чжоу е бил близък съюзник, противопоставил се на низвергването на Бо. В резултат настъпи рядко наблюдаван в най-висшето китайско ръководство сериозен разрив.

Чжоу стоеше на върха на мрежа от политически назначения, обхващаща цялата страна, главно посредством полицейската държава и петролната и газова промишленост, (чрез която самият той се беше издигнал). В последните месеци протежета бяха арестувани за подкупи, включително Цзян Цземин, бивш шеф на компания „ПетроЧайна“, а миналата година – шеф на правителствен орган, контролиращ държавните активи. На 29 юли беше съобщено за ареста на сина на Чжоу Юнкан – бизнесмена Чжоу Бин, който също има интереси в енергетиката. Чуждестранни медии съобщиха, че авоарите на семейството възлизат на стотици милиони долари. Дали обаче Чжоу и родът му са много по-корумпирани от семействата на много други висши лидери, е спорен въпрос. Неговият главен грях изглежда, както и при Бо Силай, е бил стремежът му да придобие толкова много власт, че е застрашил системата за колективно ръководство, зависеща от крехкото равновесие между различни групи и интереси.

Си и неговият ловък помощник Ван Цишан, който ръководи антикорупционната кампания, явно се отнасят крайно сериозно към въпроса за корупцията. Според партията от началото на 2013 г. са били наказани над 200 000 чиновници. Това включва над 30 министри, регионални управници или висши ръководители на държавник компании. Мнозина държавни служители се самоубиха.

Си и Ван изглежда смятат, че корупцията възпрепятства амбициозните икономически планове, огласени в края на миналата година, включително реформи за оптимизиране на държавни предприятия (сред които и енергийни компании), така че да функционират по-добре. Те са решени да смажат интересите, които се съпротивляват на реформите.

Но двамата мъже изглежда също смятат, че корупцията представлява почти екзистенциална заплаха за управлението на комунистическата партия и може би са прави. Обикновените хора са отвратени от корупцията в партията, а преследването на корумпираните „тигри“ (висши партийни лидери – бел.ред.) засилва популярността на президента Си, доколкото тя изобщо може да бъде измерена. На 30 юли официозът „Женмин жибао“ обяви, че Си има сериозни намерения да прочисти партийните редици и че никой не е застрахован срещу разследване.

За момента инициативата е в ръцете на Си Цзинпин и неговите съюзници. Падането на Чжоу съдържа елементи на добрата стара чистка, при която елиминираш съперниците и укрепваш властта си. Оптимистите се надяват, че Си ще използва властта си, за да продължи икономическите и социалните реформи. Тази седмица партията съобщи, че през октомври ще свика голяма среща за обсъждане на върховенството на закона – област, която някога определяше и контролираше именно Чжоу.

Стратегията на президента обаче повдига и някои въпроси. Един от тях е, че антикорупционната му кампания, по-широка и продължителна от всяка друга, така смрази кръвта на управляващия апарат, че деморализираните функционери се страхуват да действат по която и да било политика или проект без ясни директиви „отгоре“. Това може да възпрепятства осъществяването на самите реформи, по които се предполага, че работят Си и Ван.

Вторият проблем произтича от първия: както може да се предположи, повалянето на твърде много „тигри“ крие рискове.
Обикновените китайци може да осъзнаят по-ясно колко прогнила в действителност е системата, а други висши лидери да смятат, че те може да са следващите. Ако това стане, то прословутото единство на партията може да се окаже застрашено, след като други поставят под въпрос авторитета на Си – противно на намеренията му. В определен момент тогава той и Ван ще трябва да намерят начин да сложат спирачка на антикорупционния валяк.
Сега той мачка свободно.
/БТА/