Алексис Ципрас: симпатичен и ловък стратег

Янис Пападимитриу, „Дойче Веле“.

Лидерът на Коалицията на радикалните леви сили СИРИЗА е смятан за истински майстор на реалполитик. Кой е Алексис Ципрас и какъв е неговият път към политическия Олимп.

Той явно се стреми да създаде и защити мнозинството – това се потвърждава от неговия начин на живот досега. По ирония на съдбата именно през историческата 1989 г. младият Ципрас взима решение да влезе в младежката организация на Гръцката комунистическа партия /ГКП/, която последователно отстоява идеалите на комунизма и до ден-днешен е запазила в емблемата си изображенията на сърпа и чука. За пръв път той става известен като съорганизатор на окупацията на атинските училища – действия, които яростно отстоява в едно свое телевизионно интервю. Няколко години по-късно той влиза в зараждащата се Коалиция на левите и прогресивните сили – партия, която е една от предшественичките на днешната Коалиция на радикалните леви сили СИРИЗА.

Неговият звезден час удари по време на местните избори през 2006 г.: тогавашният лидер на лявата „коалиция“ Алекос Алаванос реши да привлече в своята партия извънпарламентарни течения, „зелени“ активисти и „народни“ движения, и за предизборната кампания се нуждаеше от ново лице. Изборът му падна на 32-годишният Ципрас, който издигна своята кандидатура за кмет на Атина и направи малка сензация: 10,5% от избирателите дадоха гласа си за лявата партия – три пъти повече, отколкото на парламентарните избори през 2004 г.

По пътя към истинска народна партия

От този момент Алексис Ципрас заема своето място в гръцкия политически живот. На партийния конгрес на СИРИЗА през 2008 отиващият си заради здравословни причини председател Алаванос налага за свой наследник, въпреки съпротивата на партийната върхушка, протежето си Ципрас. Бившият министър на правосъдието Фотис Кувелис – другият претендент за висшия пост – в гнева си напуска партията и основава собствено движение.

Въпреки подкрепата от страна на убедения комунист Алаванос, който отлично е разбирал как функционира партийния апарат, новата надежда не се колебае нито за секунда и се обръща срещу своя политически ментор, когато той уж се обявява срещу новата партийна линия на Ципрас. Вероятната причина за вътрешнопартийните дрязги не на последно място са различните гледни точки относно мястото на Гърция в еврозоната.

Алаванос категорично се обявяваше за връщане към гръцката драхма и основава своя собствена партия с красноречивото име „План Б“. За конфликта си с Ципрас днес той не желае да говори. Междувременно Ципрас, без да жали сили, работеше за създаването на нова „народна партия“ чрез сливането на няколко групи и движения, които на партиен жаргон се наричат „съставни части на СИРИЗА“ и които настояват за запазването на високото ниво на автономност една от друга.

Към тези „съставни части“ спадат троцкистите, маоистите, еврокомунистите, екосоциалистите, левите интелектуалци и други групи, всяка от които се старае да постави своите акценти в работата на партийното ръководство. Самият факт, че Ципрас е в състояние да удържа тези „части“ в рамките на една партия, може да се смята за тактически шедьовър.

В преддверието на властта

Ципрас може да бъде и напълно открит и дружелюбен. Той живее скромно в центъра на Атина заедно със своята юношеска любов и двамата си синове, с удоволствие се смесва с тълпата, обожава да кара мотоциклет. Когато общуваш с него установяваш, че е „вежлив“ и „прямолинеен“. Но става много твърд, когато стане дума за формирането на новото мнозинство: Ципрас дори не крие, че след парламентарните избори, ако има необходимост е готов да сформира коалиция с дясната популистка партия Независими гърци, ако няма други желаещи. Двете партии ги обединява острата критика срещу политиката на строги икономии, а също така особено критичната позиция по отношение на Германия. Ципрас също така не изключва и създаването на съюз със своята бивша партия – ортодоксалните комунисти.

Но все пак, по-скоро, не си струва да приемаме за чиста монета неговите изказвания по повод на възможните политически съюзи. С това вече се сблъска само преди няколко седмици неговият бивш партиен съперник Фотис Кувелис, който днес е председател на една от опозиционните социалдемократически партийки.

Непосредствено преди провалилия се трети тур на президентските избори на 29 декември 2014 г., се разпространи слуха, че всички депутати на Кувелес в гръцкия парламент ще гласуват за кандидата на управляващата партия Ставрос Димас. Така той щеше да събере необходимото количество гласове, което щеше да позволи да се избегнат предсрочните парламентарни избори. Тогава Ципрас предложи на Кувелис сътрудничество, намеквайки, че в никакъв случай не си струва да се гласува за Димас и да се пречи на властовите амбиции на СИРИЗА. Веднага след като президентските избори се провалиха и най-малкият намек за възможна коалиция на левите радикали с Кувелис изчезна от политическия дневен ред. /БГНЕС