Ако детето, карало кола на паркинг, е топ новина, ние сме най-щастливият народ
От вчера топ новината на България е СЛУЧАЯТ, в който дядо дал на 11-годишния си внук да премести на няколко метра колата на паркинга на Кауфланд. Скандалното събитие се разиграло пред очите на будни граждани, които направили това, което прави всеки буден гражданин: заснели ужаса с телефона си и го пуснали в социалните мрежи, които на свой ред направили това, което правят социалните мрежи: взривили се.
Ако най-важната новина за изминалите два дни е този инцидент, значи живеем в най-щастливата държава на света и разните хюга-мюга датчани и норвежци, които редовно се класират в топ 3 на най-щастливите народи, докато суицидният им рейт скача до небесата, пасти да ядат.
След като дядо Лъчезар помолил 11-годишното хлапе да мръдне колата, за да не са на инвалидно място, на кадрите се вижда как малкият подкарва автомобила с около 5км/ч, прави един завой и някъде след него спира. Това е.
Същата вечер в предаването на Милен Цветков двама отговорни татковци, които ще возят децата си в столче на задната седалка на колата докато малките не навършат 28, говорят за културен детерминизъм, отнемане на детето от родителите и проблемите на пътната безопасност.
Дядото се обяснява, че било грешка, че е негова вината, че ситуацията „нали, такова“ и си мисли, че темата е приключена. Но нееее. В сутрешните блокове потрисащият случай продължава да се нищи, отривисти репортери удостояват семейството с необходимото за такава епопея внимание, а във Фейсбук Народният съд чука хистерично с чукчето.
Особено сладки са коментарите, че това се случвало „все на тия със скъпите коли“. Разбирайте, Мерцедес. Щом някой имал Мерцедес, правилата не се отнасяли до него. Нищо че тоя клет мерджан от видеото е поне на 20 години и едва ли струва повече от уикенд в балнеосанаториум в Овча могила.
Българинът толкова мрази другите да са богати, че като види емблема на Мерцедес или БМВ, хич не го и интересува, че колата е на преклонна възраст и че баба му онзи ден е хвърлила през балкона пари за 60 такива коли. Щом кара скъпа марка, джигит е.
Може да си мислим, че комунизмът е погребан и да се подсмихваме на хората, които още покриват телевизорите си с покривки на калинки, но доносничеството е толкова вкопано в ДНК-то ни, че подобно на пънка, комунизмът няма да умре. Този в душите.
Този, чиято мечта е да изложиш другия на показ, да го оставиш да виси гол на площада за назидание на другите, тайничко да донесеш за него и после публично и гръмко да го осъдиш от удобното си място в тълпата.
Социалните мрежи са лупа, през която тази отвратителна черта се вижда твърде ясно. Групите от типа на „Забелязано в София“, „Дочуто в София“, „Видяно в Дупница“, „Слухтяно в Пирдоп“ пр. са живото доказателство за неувяхващата страст на българина към доносничество. Първоначално създадени като място за споделяне на смешки и хубавини, днес тези групи са римска арена, на която се разпват грешници.
Така обичаните „Господари на ефира“ също не отстъпват на Народния Фейсбук съд: нови и нови рубрики излагат на показ голия задник на провинили се граждани – готов за камшика обществено порицание. Неправилно паркирали женици, пушещи цигари на детска площадка татковци, тийнейджъри, плюещи дъвките си на тротоара…Никой не е пощаден.
Би било чудесно ако този витален дух на справедливост беше роден по естествен път от безсилието на институциите. Ясно е, че нашенската полиция обича да пие кафе за по 50лв едното и да се тюхка, когато някой издирван си е пуснал брада и по този начин й е попречил да си свърши работата.
Само че желанието да изложиш „престъпника“, със или без кавичките, публично и той да понесе цялата строгост на обществения хейт няма общо с кастрираните умения на служителите на МВР. То си е в кръвта.
