“А вие каква присъда бихте й дали?”
Автор: Letiashtata Kozzila Erato, kozzila.com
Дни след като се разрази ужасяващият скандал с бебето, в обществото бяха подети призиви за смъртна присъда и мъст, на които медиите отговориха услужливо. Още виждам пред себе си водещия на сутрешния блок на БТВ, който пита притеснената председателка на Алианса на българските акушерки “А вие каква присъда бихте й дали”?
Има ли по-събирателно изречение от това? Лишено от смисъл, стресиращо и водещо по стръмния път надолу към опростачване на тематиката.
Трябва да призная, че общественият натиск генерира съвсем естествено тази енергия за линч, но за да се промени действителността, би било добре тя да иде в друга посока и всички носим отговорност за това. Звучи скучно да говорим за нещо, което не включва публично набиване на кол, но е наложително.
Наложително е да поговорим за насилието в болниците. Да престанем да възприемаме престоя в болницата като изпитание, за което трябва да сме смели, твърди и “да не се лигавим”. Наложително е и да изискаме от конкретната болница уверение, че нямат информация за други подобни посегателства в миналото, както и внимателно и без обществено обостряне да се призоват майките, чиито бебета са били обслужвани от същата акушерка, да заведат бебетата си на преглед, за да са спокойни.
Да поговорим и за това, че бебетата трябва да бъдат при майките си от първия ден на раждането. Уви, изведнъж обществото се запита “защо бебетата не са при майките си от първия ден?”, но не защото е полезно и препоръчително и това са практиките в цяла Европа, а заради безопасността на децата. На много места в коментарите срещнах изречението “ако бебето е било при майка си, това нямаше да се случи” – ужасна симптоматика на едно не развиващо се, а оцеляващо общество, което е далеч от стандартите на ЕС и на по-голямата част от света. Вместо това, е нужен обществен дебат на тема какви са ползите от това бебето да е при майка си от първия ден.
Друга изключително важна тема е статутът на акушерките – ниското им заплащане и минималния им брой, който се дължи на това, че мнозинството успяват да си намерят много по-високо платена работа извън страната, където са уважавани наравно с лекарите.
Да обсъдим отговорностите на акушерката, а именно да води раждането, да оказва емоционална и психическа подкрепа на родилката. С нежна и внимателна ръка да я насочва и да споделя с нея трудностите й. Да я информира подробно за всичко, което предстои да се случи на нея и бебето й. Да сътрудничи на бащата и да го приобщи към целия процес. Звучи ви сълзливо и абсурдно, нали? Това е, защото сме в България. Другаде това е стандарт, над който никой не се замисля.
Да поговорим спокойно и конструктивно за системата в родилните отделения, чиито аналог в световен мащаб е само руската система. Или съветската, за да бъдем по-коректни и защо нищо не е променено последните 50 години.
Да обсъдим реакцията към видеото, което изтече и обществената етика. За хилядите хора, които надзърнаха в личното пространство на едно семейство без тяхното съгласие, за да се уверят, че никой не ги лъже и наистина акушерка удря дете и го души. В едно общество, в което насилието е навсякъде – по улиците, в болниците, в учрежденията, в училищата, изведнъж се оказва, че гражданите не могат да повярват и се налага да бръкнат с пръст в раните Христови, досущ Тома Неверни. И все пак, същото това общество, без запис не би реагирало и новината вероятно щеше да потъне в нищото, защото сме първични и повърхностни – ако не видим жестокостта, няма да имаме енергията да се възпротивим.
И накрая да разсъдим какво трябва да поиска тази обществена енергия. Разбира се, не линч. Едно зряло общество трябва да поиска справедлив съдебен процес и да потърси сметка от институцията, която печели пари от незаконосъобразните 24 часови смени на персонала; която единствена излъга до тук; която се опитва да прехвърли цялата отговорност върху акушерката, макар да е тази, която е ползвала услугите й; тази, която не намери цели четири дни време да прегледа един видео запис и която печели значителни суми от всяко раждане. С други думи – болницата. Съгласна съм, че това, което е извършила акушерката, е чудовищно и без доказан прецедент, но 24-часовите смени са повсеместна порочна практика, обслужването на бебетата от една акушерка за цяла нощ – също. Колкото и да е покъртителен случаят, ако вярваме, че това е едно голямо изключение, трябва да обърнем поглед към работодателя, който е създал условията това да се случи. Ако пък вярваме, че това не е изолиран случай, то с още по-голяма сила трябва да положим усилия да реформираме системата, която е приютила подобна порочна практика. И най-важното – заедно да обсъдим мерки подобни случаи да бъдат избегнати в бъдеще.
Вместо това, уви, получихме “А вие каква присъда бихте й дали?” Въпрос-коментар, подходящ за подпийнал сеирджия отпреди около 7-8 века, който люпи семки, докато весело изпровожда колата с осъдения. Само дето тогава родилните практики са били далеч по-хуманни и смислени.
