А какъв пример им даваме?

| от Михаил Вешим |

*Коментарът е публикуван в бр. 3595 на в. Стършел, на пазара от вчера, 12 юни

Имам познато семейство, което от години се опитва да надстрои с един метър тавана на кооперацията си в софийския “Лозенец”. Що молби и заявления за тоя един метър, що ходене по общински гишета и по отдели за архитектура и градоустройство. И не – та не! По-лесно ще им бъде да издигнат паметник на Самуил, Калоян или Аспарух в кварталната градинка, отколкото да си повдигнат тавана с един метър. Защото моите познати действат по законния път и нямат никакво намерение да предлагат нещо “на ръка”, за да си “купят” подписа на някое длъжностно лице.

Точно в този столичен квартал, където уж има ограничения срещу надстрояването на сградите, могат да се видят какви ли не чудеса на градоустройството. В малките улички изникват нови строежи, които щръкват доста над околните кооперации. Извисява се не само новото строителство – нагоре растат и старите покриви. Уникално архитектурно явление стърчи на бул. “Христо Смирненски” точно срещу входа на Университета по архитектура и строителство – някакъв собственик си е надстроил два етажа на тавана. Получило се е нещо като кула – е, не като Айфеловата и по-малка от Балдуиновата, но достатъчно дразнеща окото. Не знам дали тази самодейна кула има проект и необходимите разрешения. У нас всичко е възможно – възможно е собственикът дори да я е узаконил. Може би по нея студентите отсреща учат какво е незаконно строителство и има ли то почва у нас. Сигурно техните преподаватели нагледно им показват през прозореца на аудиторията как изглежда един пример за нарушаване на строителни правила.

Трябва ли футболни агитки да се съберат отдолу и да искат събарянето на тази кула, за да я забележат съответните отдели от община “Лозенец” или от Столичната община? И да се почне дискусия по телевизиите за спазването на законите – този път от нас, българите… Защото много лесно нашите патриоти (футболни и политически запалянковци) скачат “на нож” срещу незаконните цигански гета… И искат да рушат копторите по селата, а не виждат как елитните квартали на градовете се задръстиха от масивни сгради, изникнали нагъсто – без въздух и разстояние една от друга. И се получава грозната картина на финансово превъзходство – който има пари, може да си строи каквото и както си иска, ще си плати глобата, ще си узакони строежа. Нали затова си има и съответните отдели по общините…

Такова животно Отдел “Незаконно строителство” няма в нито една европейска столица. Представяте ли си такъв отдел да има в Лондон или Париж? И там лондончани или парижани да си узаконяват остъклените балкони… Неотдавна бях на гости на един българин в Брюксел – направил е градинка на терасата на къщата си и отглежда домати и чесън – по нашенски. Обаче няколко години чакал общината да му разреши такава градинка. Що ги питаш? – намигнах му. – Прави я, пък после си я узакони… Погледна ме и поклати глава: тук така не може!

А у нас може… Затова всеки си остъклява балкона, както си иска… Такива са нашите “балконски” нрави – хей, Балкон, ти, роден наш! А вече и климатика си слагаме където си поискаме… Хайде, сложете си климатик на фасадата, ако живеете в Лондон или Париж!

Та когато се надига патриотична вълна срещу незаконните постройки на циганите от гетото на Гърмен с искания да бъде спазен законът, нека си помислим дали ние, българите, го спазваме… Нали уж се имаме за по-умни, по-образовани и по-морални от нашите мургави сънародници.

А какъв пример им даваме?

Още от Стършелите тук.

 
 
Коментарите са изключени за А какъв пример им даваме?