6 причини да повтаряш, че не гледаш VIP Brother

Антония Антонова, binar.bg

Когато човек не е фен на „Мъже в черно“, руски експериментален театър, огретен и прочее, обикновено не намира за необходимо непрекъснато да повтаря факта, че не му допадат тези неща. Стане ли въпрос обаче за телевизия и особено за някой нашумял риалити формат, то дни, седмици и месеци наред стотици българи от сутрин до вечер подчертават под една или друга форма, че НЕ гледат въпросното предаване. Мистериозно или не, рейтингите говорят точно обратното.

Трудно е да прекараш ден в социална среда, реално или виртуално, без да срещнеш някой, който много държи да те занимае с личните си предпочитания за прекарване на вечерта и от нищото, и извън всякакъв контекст, да сподели, че не гледа Брадъра. Което само по себе си се е превърнало в признак за висока култура и уклон към интелектуалното много повече, отколкото правенето на нещо, каквото и да било то. Ето някои причини да повтаряш непрекъснато като обезумял, че не следиш подобни предавания:

Държиш всички да знаят, че си си изхвърлил телевизора

Всеки път в разговор случайно вмяташ, че от 15 години не гледаш телевизия. Дори в конкретната ситуация предмет на обсъждане да е грънчарството като отмиращ занаят, все пак успяваш да наблегнеш на тази супер важна информация за личния си живот, без споделянето на която комуникацията не би била чак толкова пълноценна за околните.

Ако си изхвърлил приемника зрелищно през деветия етаж или пък си го превърнал в саксия за чери домати, стойността на постижението ти се умножава прогресивно. Същото се случва и ако някой в компанията си признае, че е засичал „без да иска“ скандал между съквартиранти в къщата на Големия брат, вследствие на което дръзналият да каже това автоматично бива обявен за профан и превърнат в аутсайдера на компанията.

Пренасочваш вниманието към любимите ти 10 книги

Пет от които не си чел докрай. Обичаш да съпоставяш книги и филми, въпреки че това са две коренно различни неща и е странно да се сравняват. Все едно да сравняваш тирбушон с керемида и да разсъждаваш кое е по-смислено.

Предизвикваш всичките си приятели във фейсбук да кажат кои са техните любими десет книги и после негласно си ги мерите. Ако някой ти каже, че това е тъпо и не му се занимава, завоалирано, но публично го обявяваш за прост и отново ни в клин, ни в ръкав напомняш, че не гледаш телевизия.

Фен си на конспирацията

Живееш в 21 век, но се държиш сякаш съществува една единствена медия с един единствен канал, по който някой те облъчва и ти налага пропагандата си. Ето защо не гледаш телевизия, а ползваш интернет, въпреки че правенето на едното не изключва другото. И въпреки че следиш телевизионни предавания в интернет. Което си е друго, нали…

Убеден си, че ако си пуснеш риалитито за 20 минути, по необясними пътища внезапно ще затъпееш драстично, както допреди малко си бил супер интелигентен. И си наполовина прав.

Страх те е да не би някой да разбере истината

Гледа ти се сеир, но те е страх някой да не разбере, че го правиш и затова се въздържаш. Ако случайно се престрашиш и ти звъннат по телефона по време на срамния акт, препотяваш се и спираш рязко телевизора. Питат те как си, какво правиш, а ти задъхано отговаряш, че си пиеш вечерния чай в порцелан и препрочиташ Джойс, както обикновено.

Имаш заигравка с интелектуалка/интелектуалец

Обектът на твоите чувства списва блога „Аз не гледам телевизия“ и има татуировка, изобразяваща телевизор с рога вместо антени, задраскан от дебела червена линия и надпис “forbidden” отдолу. В стремежа ти да стопите границите помежду си правиш така, че да се разбере, че и ти си от малцината некомерсиални и прогледнали типове, които ще ни поведат напред към чистата светлина, загърбвайки демоничния фалшив блясък на екрана в хола.

Лъжеш

Най-честият случай. Ти не само гледаш „виповете“, но дори ходиш до тоалетната. Убеден си обаче, че никой не подозира за тези ти неприлични тайни, защото упорито и непрестанно заявяваш точно обратното при всяка удобна или неудобна за целта ситуация. Живееш в мир със себе си, тъй като си патологичен лъжец и не изпитваш чувство за вина. Мечтаеш самият ти да попаднеш в Къщата, където да ти поставят тайни мисии и ти да ги изпълняваш безупречно, докато трупаш кинти и всенародна любов.

И за финал: ако не се интересуваш от дадено нещо, няма логика да говориш непрекъснато за него. А и на околните не им пука особено. Честно.