„50 нюанса тъпота” или как сивото е цвета на незадоволените.

| от |

Анита Райкова

„Сексът продава”. Така пише по учебниците. „Сексът е деструктивен”. Така казва Вагнер. „Само сблъсъкът на две деструктивни сили може да създаде нещо ново”. Така заключва Сабина Шпилрейн относно вагнеровия монументален цикъл „Пръстенът на Нибелунгите”. Е, в поредицата на Е. Л. Джеймс сексът е залегнал и попил дори в празното пространство между редовете. Но тук според мен не сексът продаде.

Направих опит да прочета въпросния „литературен” хит. Провалих се. След петдесет страници описание на садомазо сексуален акт хукнах към тоалетната. Да повърна. Не знам за вас, обаче аз залагам с две ръце на доброто старо порно. Главната героиня (Ана) ужким е на двадесет години. Описана като безлично и безхарактерно същество – срам за журналистическата професия. Крисчън на 29, обаче живял и преживял, успяващ и открил извратеняка в себе си. Ако изрично не бяха опоменати годините, оставам с впечатление, че въпросната Ана е на 40 и е още девствена, а Крисчън минимум на шестдесет. Очеизвадна е авторовата липса на всякакъв сексуален опит. Боже, сексуален – въобще междуличностна кимуникация имах предвид.

Става ми тъжно, че повече от половината свят са неграмотни в интра и интерперсоналната комуникация. За да разбираш правилно заобикалящата те среда на първо място трябва да разбираш себе си. А за да ти допадне… Дори не знам как да го нарека!, (срам ме е да изпиша четиво) това, непременно трябва да има нещо не както трябва у теб. Изкривени разбирания за общуването като цяло, не просто за секса. Вярно, че всеки си има фетиши. Обаче актът е нещо лично и се споделя предимно от двама човека. Трети обикновено е излишен. А тук изведнъж целият свят се оказаха садомазохисти, контрол фрийкс или с непреодолимо желание да бъдат жертви. Плаша се!

За крехките си 23 години, смея да твърдя, че вече съм открила своята сексуалност и съм добре образована по темата. Може би и майка ми има известна вина, ако вземем предвид факта, че когато на шест я попитах какво е секс, тя ми показа нагледно, пускайки телевизия „Скат+” по която даваха XXL. Типично по детски си скрих очите в шепи, оставяйки леко разтояние между пръстите. Естествено имаше и разговори по темата. Много разговори в различните периоди от живота ми и когато изгубих девствеността си беше правилно и тя научи първа. Не знам дали това е подходящ подход да образоваш сексуално детето си, но определено беше правилният към мен. Днес знам как да се пазя, знам какво ми харесва и какво не, знам как да си го поискам и знам, че не трябва да си лягам с всички. Знам и че да ме бият не е хубаво.

Нужно ли беше целият свят да разбере, че авторът на „50 нюанса сиво” иска да бъде „напляскана”? Необходимо ли беше да доизврати и без това извратената психика на стресирания свят? Млади момичета откриват Ана у себе си и намират за нормално да са секс робини. Нали ужким феминизмът спечели и решихме, че жената вече не е само средство за разплод и задоволяване на нагона? Всъщност сексът е красив. Той не е просто съвокупляване – акт с проникване и копулация, но той е и всякакъв вид интимен физически и духовен контакт с цел удовлетворяване на сексуалното и духовно желание. Сексът е нещо сакрално и освен това здравословно, ако са взети предварителни мерки за безопасност. В книгата са объркани и криви разбиранията за любов и чувства. И въпреки кристално ясната плоскост на писанието, три различни поколения жени са възприели безропотно един гротесков модел на общуване. Моят извод ли? Светът е покварен!

 
 
Коментарите са изключени за „50 нюанса тъпота” или как сивото е цвета на незадоволените.