10 признака, по които се познава истинският софиянец
Популярната култура прелива от хумор и анекдоти, вдъхновени от особеностите на живота в българското село или циганското гето. Друг харчещ се сюжет е представянето на цивилизационния сблъсък между малкия човек от малкия град и импозантната София.
Специфичните характеристики на „столичаните, които си ходят през уикенда по родните места за туршия и ракия“ захранват впечатляваща малка митология. Покрай нея обаче истинските софиянци бяха изтикани в крайните квартали на колективното въображение. А ако не беше гаргантюанското его на почти всеки един от тях, директно минаваха към застрашените видове.
За щастие гордите граждани успяха да се върнат като централен участник в разкошния антагонизъм София – всичко останало.
Ето как урбанистичната империя отвръща на удара. Вижте тези 10 признака, по които се познават противоречивите притежатели на градска аура – автентичните носители на онова „столично усещане“.
1. Идеализирана представа за София
В съзнанието на много хора, родени и израснали между „Орлов мост“ и „Витоша“, столицата е вдъхновяващо, подредено място с чист въздух от планината, без улични кучета, изпотрошени плочки, без нацистки и расистки графити.
Гордите граждани имат очи само за красивата архитектура в центъра. Те ще говорят с часове за виенския барок и сецесион, може би дори ще кажат добра дума за импозантните държавни сгради, издържани в стила на сталинисткия нео-класицизъм, но няма да обърнат внимание на инфраструктурния хаос, пространствените недомислия, новобогаташката еклектика и рушащите се стари постройки.
Те обитават една друга, романтична и идеализирана София, която е съществувала в миналото, ако изобщо някога е съществувала. Без чалга заведения и коли, паркирани навсякъде.
2. Класическа столична надменност
Има нещо особено трагикомично в ирационалната гордост, мотивирана от случайното обстоятелство, че си се родил в София. Това е като да изпитваш усещане за личен триумф, когато любимият ти отбор стане шампион.
Столичният шовинизъм е пословично ментално отклонение. Градът е страхотен с всичките си противоречия и недостатъци, но „плакатните софиянци“ трябва да бъдат върнати в реалността.
А тя е, че дори от улица „Париж“ или „Граф Игнатиев“ комплексарското провинциално светоусещане си е провинциално комплексарско светоусещане.
3. Остро отношение към проявите на селяния
Парадоксално съчетано с примитивни импулси за радикални генерализации, прекалено разчитане на предразсъдъци и постоянна нужда от някакъв враг.
Похвално е, че много от родените тук граждани нямат анцуг за киното в мола и не пекат чушки пред блока, но аграрният мироглед не се изчерпва само с дрескод и хранителни навици.
4. За мръсотията и хаоса в града са виновни другите
Истинските софиянци понякога имат проблем с поемането на вина за състоянието на града.
Те вече осмислят себе си като репресирано малцинство, като преследвана интелигенция и урбанистичи дисиденти, правещи всичко възможно да е чисто и комфортно, но „ония селяни са много, бе, копеле“.
5. Държат да се знае, че нЕма по-правилно от софийското говорене
За бургазлии, варненци, старозагорци и пловдивчани тарикатският столичен изказ сигурно е точно толкова дразнещ, колкото е миекането за софиянци.
Има лингвистична логика в подигравателното название „Шопия“, но все пак хората от други части на България трябва да признаят, че обръщението „копеле“ превъзхожда „лице“, „маниак“ и „майна“. Нека бъдем честни – „баси“ е по-благозвучно от „въй“.
Но и илюзията на много софиянци, че тяхното говорене е книжовен български, трябва да бъде съборена като външна тоалетна в замогнало се селско домакинство, ‘щото ич, ама ич не е айляк’. Нищо че не’кви хора са харесàли тая идейка.
6. Крайните квартали не са точно София, нали знаете
Класическите кореняци изпитват отвращение към панелните квартали на работническата класа и заселниците от обезлюдените села.
Даже „Младост“ не влиза сметката. За някой келеш, роден и израснал на „Оборище“, градът свършва още преди „Опълченска“. Дори луксозният „Лозенец“ няма шанс за валидация в очите на тези, които си разхождат кучетата в „Докторската градина“.
Нищо прекалено отдалечено от „Цар Освободител“ не може да впечатли фетишистите на тема „жълти павета“. Други по-широкоскроени софиянци от широкия център нямат проблеми с „Изгрев“, „Изток“, „Гео Милев“, „Яворов“ и дори аграрно изглеждащия кв. „Редута“.
Крайните квартали обаче са твърдо за простолюдието, а скъпите вилни зони в южната периферия на града са глезотия за парвенюта с дълбоко провинциален манталитет.
7. Смятат, че са най-добрите шофьори в историята на човечеството
Малко неща са по-забавни и вулгарни от гневните монолози на софиянци зад волана. В речника на родения в столицата водач на лек автомобил определението „некадърен шофьор“ е безвъзвратно заменено от думата „селянин“.
Регистрационните табели са присъди. От колкото по-малко и незначително населено място идва колата, която трябва да бъде засечена веднага, толкова по-голяма е омразата към човешкото съдържание вътре.
За много истински софиянци хората от други населени места просто не са заслужили правото да шофират по „Раковски“, „Дондуков“ или „Цар Освободител“. И как, как някой, който е получил книжка в Свищов, ще ми кара по „Яворов“?!?
8. Всичко извън София-та е провинция
Дори големи и развити градове като Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново не получават достатъчно уважение от класическия столичен шовинист. Икономическата и културна ситуация в централизирана България дава достатъчно основание за аргумента, че всичко важно се случва в София.
„Майните“, „морските“ и другите просто не могат да се сравняват с гордите граждани на столицата.
9. А провинцията е кофти
Питайте някой от „Докторски паметник“ или „Сан Стефано“ дали някога би живял в друг град в България. Абсурд. Срам. Унижение. Истинските софиянци заменят града си само за Ню Йорк, Париж или Лондон.
Добре де, може и за някое добре уредено селце на не по-малко от 250 километра от изброените полиси. Но само в краен случай.
10. Няма какво да познавате, изчакайте няколко минути и те сами ще си кажат
Може да е небрежно изпускане, планирано от самото начало на разговора или директно съобщение с пълно гърло: „Хей, аз съм от София. Не просто съм от София като теб сега, ами аз съм роден и израснал тук, така че аргументът ти е невалиден!“.
P.S. В съзвучие с класическите софийски комплекси и желание за столично себеизтъкване, авторът държи да подчертае, че не знае как се прави туршия. С други думи – от София-та е.
