10 причини да НЕ станете журналист

Често се случва кандидат-студенти с интерес към журналистическата професия да ме разпитват за нейните особености. Затова реших да изброя 10 базови причини, поради които да НЕ станете журналист.

Погледнато от моята камбанария, определено си струва човек да бъде журналист, особено когато изостреното чувство за справедливост е неизменна част от характера му. Но има няколко чести илюзии и особености, които нерядко разочароват желаещите да бъдат журналисти млади хора.

1. Да си журналист не означава, че ще те дават по телевизията

Медийната индустрия, особено телевизионната такава, създава работни места за хора с всякакви професии и амбиции: оператори, режисьори, сценаристи, шофьори, гримьори, юристи, музиканти – почти всичко, което може да се сетите. Но телевизионният зрител вижда съвсем малка част от екипа на дадена медийна продукция – обикновено актьори, музикални изпълнители и телевизионни водещи.

Медиите произвеждат звезди и те могат да направят популярен всекиго. Но известните хора почти никога не са журналисти. Ако мечтата ви е да бъдете медийна звезда, това може да го постигнете с много по-малко усилия, без да е нужно да следвате „Журналистика“. Дори не е нужно да бъдете красиви или да притежавате особени интелектуални качества. Достатъчно е просто да го пожелаете.

2. Завършването на „Журналистика“ не гарантира, че ще станете журналист

Завършилите „Журналистика“ в България днес са доста повече, отколкото на практика упражняващите професията. Причините са много – големият брой студенти, който приемат университетите, надхвърлящ значително нуждите на пазара; непривлекателното заплащане в голяма част от медиите; разочарования, дължащи се на илюзии, които далеч не отговарят на реалността и които съпътстват желаещите да упражняват професията.

Журналистите най-често се занимават с редактиране, с качване на новини от агенции или превеждането на такива от друг език. Редакторската работа е монотонна и може да се върши абсолютно всеки човек, който владее поне един чужд език, има известна доза обща култура, умее да слага запетайките на местата им и – не на последно място – който е добре запознат с журналистическата етика (изключително важно изискване, смисълът на което обикновено рядко се разбира и упражнява от журналисти, които не са следвали „Журналистика“).

Истински мотивираните журналисти са тези, които не просто отразяват новини, но и умеят да създават такива. Разследването и анализът са основните функции на тази професия.

3. Не разбирате смисъла на думите „етика“ и „хуманност“

Журналистиката е хуманитарна професия по презумпция, а спазването на етиката и човещината са основни нейни принципи, без значение от областта.

В журналистическото съзнание няма място за стереотипи, клишета и предразсъдъци. Ако сте склонни да приемете, че някой изначално е лош, само защото е роден в гето; ако сте склонни да кажете, че Хитлер може би не е бил чак толкова лош човек, защото вероятно е имал добри намерения, значи тази професия просто не е за вас.

Отговорността на журналиста пред обществото е също толкова важна и голяма, колкото е тази на лекарите, адвокатите и учителите.

4. Журналистиката е неблагодарна професия

Журналистите са тези, които би трябвало да съхраняват нормалността в едно общество. Но нерядко нормалността не е това, което изповядва мнозинството.

Ако изберете тази професия, понякога ще се налага да поемете много обиди и критики, защитавайки нормалността, заложена като основна мисия на вашата професия.

Колкото по-мотивиран да упражнявате професията си съвестно сте, толкова повече неблагодарност ще срещнете. В никакъв случай това не трябва да ви заблуждава, че хората, които оценяват вашата работа позитивно, са по-малко. Помнете, че негативните позиции винаги се изразяват по-лесно, отколкото позитивните.

5. Околните ще бъдат особено критични към вас

Медийната аудитория обикновено предпочита да не се затормозява с подробности. Тя най-често просто иска да бъде оставена да бъде манипулирана от субект, на когото има доверие – най-често любим телевизионен водещ или професор по всичко.

Популярното мнение често не е по-обективно от непопулярното. Ето пример. Ако попитате някой произволно срещнат човек от улицата кога България е имала по-силна икономика – сега или преди 1989 г. – той най-вероятно ще ви отговори „при бай Тошо“. Но стастистиката показва, че българската икономика днес е в пъти по-силна, отколкото преди 25 години. Разрушаването на стереотипите и клишетата в обществото е една от основните мисии на журналистиката.

Вероятно ще бъдете многократно убеждавани, че мозъкът ви е промит. Постоянно все някой ще ви пита: „Колко ти плащат? Ама как ти плащат? В плик ли, под плик ли?! Милиони ли ти дават или жълти стотинки?“ (Обикновено хората трудно допускат, че някой може да получава нормално възнаграждение като журналист. В повечето случаи то трябва да бъде или много голямо, или пък много малко).

6. Нямате чувство за хумор

Ако приемате всичко буквално, журналистиката определено не е вашата професия. Понякога реалността звучи по-абсурдно дори и от шегата.

Също както лекарите се шегуват непрекъснато със смъртта, което понякога звучи цинично на пациентите, така и журналистите постоянно се шегуват със сериозни теми, като нерядко трудно се разбира дали наистина говорят сериозно или се шегуват.

От друга страна няма как да не усвоите особеното журналистическо чувство за хумор, ако се занимавате с тази професия в продължение на години.

7. Журналистите нямат работно време

Журналистиката е преди всичко творческа работа. И журналистът е журналист 24/7. Също както и художникът, писателят и музикантът са отдадени на призванието си денонощно.

Понякога работата ви ще засяга и социалния ви живот. На моменти ще ви се спи, а няма да спите, защото трябва да си свършите работата. Ще закъснявате за семейни празници, за рождени дни и за срещи с приятели.

Почти никога няма да можете да определите времето, което ще ви бъде необходимо, за да свършите дадена работа, тъй като важните неща обикновено идват в съзнанието ви точно когато си мислите, че във всеки момент ще приключите. Когато си уреждате среща на по бира, ще ви бъде трудно да кажете точен час, защото никога няма да знаете точно кога ще приключите.

8. Държите на стабилността и сигурността

Винаги ще сте толкова добри, колкото е последният ви писмен материал или репортаж. Освен че хората трудно помнят какво сте правили само преди месец, няма да имате и сигурността, че ще работите някъде дълги години, тъй като медийната среда е динамична.

Твърде вероятно е да ви се наложи дори да си плащате сами осигуровките, тъй като голяма част от журналистите – тъй като професията се счита за творческа – работят на хонорари.

Ако сте склонни да направите тези големи компромиси със социалната си стабилност – значи сте наистина много мотивиран бъдещ журналист и е твърде вероятно именно това да бъде вашата професия.

9. Не обичате социалните мрежи

Харесва ли ви или не – почти е невъзможно да бъдеш журналист в наши дни, ако не си активен в социалните мрежи, където да следиш обществените настроения и дебати по актуални теми.

Използването на „Facebook“ и „Twitter“ може да ви дава насоки за това кои са важните и любопитните за обществото теми; къде нещата са ясни и къде не са; какво още е нужно да бъде пояснено по дадена тема, и какво не е.

10. Нямате упоритост и търпение

Журналистиката е една от тези професии, в които се очаква от вас в самото начало да работите месеци и дори години наред за малко или никакво заплащане, преди да получите реална и по-сигурна работа. Иначе просто няма как да докажете качествата си пред бъдещия работодател.

Ако сте склонни да отдадете поне година от своя живот за това да докажете на някого и на обществото изобщо, че ви бива – то е твърде вероятно именно журналистиката да бъде вашето съдбовно поприще.