10 ноември 2014 година

Ирен Филева

Помните ли онази карта с черепчетата от далечните 90 години на миналия век?

За СДС Жак Сагела работи при изборите за ВНС през 1990 г. Президентът Желю Желев (1990 – 1997 г) няма ясен спомен кой е поканил Сагела първия път и има смътен спомен, че парите за помощта му са дошли от френските социалисти. Хора от неговия екип навестиха „Позитано” 20 през април 2001г.

С какво ли би декорирал картата днес?

Когато отново дойде в България, той каза, че да се усмихваш е хубаво и, че България има късмет, защото малкото е красиво.

„В този свят, в който виждаме много кръв, луди крави, борсови спекулации, атентати ни трябват нови опорни точки. Вие влизате в Европа след нас и затова можете да ги измислите.”

Рекламистът е автор на много книги, у нас са по-познати „Холивуд пере най-добре” и „Гласуване над кукувиче гнездо”.
последната са описани и спомените от първото му посещение в България в зората на демокрацията.

През 2005 година у нас излиза и книгата му „Имало едно време избори”. В нея той споделя:

„В нараненото сърце на Полша един малък немощен и изгладнял градец посреща Валенса, който говори на тълпата от естрадата. Изведнъж звукът изчезва. Гданският електротехник поисква отвертка, скачва двете жици и продължава: „Всичко трябва да правя в тази страна”, заявява героят на Солидарност. Смях. Всяка вечер кандидатът на свободата прави номера с повредата на микрофона. И всяка вечер номерът минава.
Можеш да се смееш или плачеш.”

„От почтения Хавел до твърдия Враницки, от измамния наивник Желев до разглезеното татенце Папандреу, от надеждата Собчак до разочарованието Роман, аз споделих великата и скритата история на изборните кампании, които през последните години станаха свидетел на завладяването на Европа от идеята за демокрация. В други времена щях да бъда тщеславен, че съм бил зад кулисите на тези герои. Вместо да се правя на пристрастен рекламист или на дежурен политолог, аз предпочетох да се затворя в ролята на Тентен В страната на Съветите. Така през тези две години преживях повече, научих повече и най-вече се смях повече, отколкото за двадесет. Дано да е така и за вас.”

Едва ли българите са чели целенасочено книгите му, по-скоро е стигнал до същите изводи.

Засега нещата изглеждат, като край на първия сезон на риалитито – народът срещу олигархията във властта и платените рекламни послания.
Политическата криза от медиите ли започна тогава?

Доверието между властта и обществото с монополи ли се убива, по аналогия на някогашната диагноза, че банка се убива като муха с вестник.

По какво приличат и по какво се отличават българските протести от останалите в света?

Това е отговор, който всеки трябва да намери сам за себе си, без да се оправдава с обществото. Защото хората по света учат децата си да изискват от тези, които са на власт правила в живота си. После децата учат своите деца и така… доста поколения назад.

Затова 25 години по-късно прочетете заедно с децата си учебника по история и ако нещо липсва, попълнете го. Поне така правеха моите родители, на които се налагаше изрично да ме предупреждават, че това вън от къщи не е препоръчително да го говоря.

Нали сега не се налага?!