10 български реклами, от които ви става лошо

Антония Антонова http://binar.bg/

За никого не е тайна, че България е център на копирайтинга, криейтива, визуалната комуникация и дизайна във вселенски мащаб. Ако у нас се създават невиждани по рода си телевизионни формати, шоу програми, музикални клипове и други аудиовизуални продукти, то телевизионните рекламни са еманацията на творческия потенциал в тази сфера на човешка дейност.

Набавете си носни кърпички, валерианче и небивало хладнокръвие, преди да изгледате тези шедьоври на рекламната мисъл, пред които можем само да замълчим.

1. Дамски парфюм „Евтерпа“

Силно феминизиран младеж с ланец-играчка от Зрънчо на врата демонстрира мачизъм пред полугола манекенка с деветдесетарски кичури в стил „при Ленчето хода“, която палаво обещава лудо еротично парти пред изумените погледи на хора с начално образование.

Встрани от разходите по криейтива – на видима стойност цената на опаковка обикновен локум, очевидно бюджетът по постпродукцията се изчерпва са наемането на човек с базисни познания в работата с Microsoft Paint.

2. Магазин „Бартолучи“, Враца

За всичко врачанско или добро, или нищо.

Семантичните стълбове, върху които стъпва концепцията на този аудиовизуален продукт, са сюжетно изразени с присъствието на: момиче-репортерка с лилав плюшен анцуг, СТОК цени, управителка на магазина и продавач-консултантка-моделка, която се преоблича в страхотни костюмчета само за 15 лева горното и долното. „Можете ли да повярвате?“

Анонимен господин ударно се включва в края на рекламното интервю, подканвайки врачани да си напазаруват не само дрехи на СТОК цени, но и фотьойли на СТОК цени, таракот на СТОК цени и пр.

3. Зрънчо „Зайо Байо“

Имам няколко познати и приятели аниматори, които могат само да мечтаят за подобен връх в кариерата. Гора ли е, горски живот ли е? Ефекти ли са, не един и два…

Всъщност тази реклама индиректно загатва за някои тъмни страни от българската народопсихология, обвързани с необходимостта от силов авторитет, пред когото всяко своеволие и прекалена свободия секват мигновено.

Партито на ливадката е само илюзия. Всички животинки са спонтанно, но справедиво изправени на страшен съд в лицето на лошия мецан, който иска народното „Зайо Байо“ за себе си.

На финала се откроява фигурата на гризача-конформист, който успява да запази и вълка сит, и агнето цяло, като предлага на всекиго по нещо. За кой повече, за кой – по-малко. Демокрация.

4. Продукт за удължаване на ерекцията „Камагра“

Най-силно застъпеният образ в света на българската визуална комуникация: циците.

Няма значение сирене ли рекламирате, медикаменти ли, пък може и памперси. Тук нищо не е в състояние да пребори върховенството на пищната женска гръд като най-успешно експлоатиран иконичен текст на родния рекламен пазар.

И все пак имам чувството, че всеки път, когато някой стигне до супер оригиналното творческо решение да обвърже смислово предназначението на продукта, който предлага, с употребата на сексуални апели по възможно най-буквален и пошъл начин, някъде в открития космос загива жълто патенце.

5. „Простабор Форте“ за простатата

Академична обстановка. Говорещ скелет. Преподавател в бяла престилка, притежаващ небивала визуална прилика с председателя на ДПС господин Лютви Местан. Амбицирана мома, навярно временно обитаваща общежитие в Студентски град с мрежещ чорапогащник и бутафорни очила издържа изпит. Въпросът за отличен е с повишена трудност и касае простатата. Тя е отличничка, а той – готин професор. Има игра. Краят на историята е отворен и увенчан с палаво интелектуално намигване…

6. Омекотител „Елви“

И ако си мислите, че горещата нишка в настоящия скромен подбор на рекламни шедьоври свършва дотук, в заблуда сте. Тя така и не свършва. Както ясно се вижда в рекламата на омекотител „Елви“ – върха в палавите шеги и закачки, до който с усилия успях да се добера в умерено задълбочения си рисърч по темата.

Плувен басейн в модерен почивен комплекс – мечтана дестинация за отдих за поколения българи. Младо гадже и изкушение, което броди наоколо. Омекотител – магически предмет, небрежно оставен до шезлонга, който решава всеки един потенциално възникнал житейски проблем за секунди…

7. Първият албум на Силвия

Чалгата не е това, което беше. И в тези 36 секунди този факт си проличава по-ясно от всякога. Колкото и да е напреднал в бизнеса българският поп-фолк монополист Митко Пайнера, този чар и непринуденост във видеата на компанията от средата на деветдесетте разцепва с автентизъм и естествени паласки, и е труден за догонване.

На човек му става някак мило за изгряващата нова шоу звезда, чийто талант любезен наратор споменава между другото, докато близки кадри фиксират сочно прищипано деколте на фона на звуци от дебютния албум.

8. „Джъмбо“ чипс

Драмата на самотния съвременен градски човек е хирургически извадена на показ в този рекламен спот, приканващ към пакетче чипс. С наличието на мобилни комуникации необходимостта от физически контакт намалява за сметка на други удоволствия и развлечения, които човек би бил способен да реализира така, както в крайна сметка идва и си отива от този свят – сам.

Едно от тях е консумацията на бързи и вредни храни, които запушват кръвоносните съдове и водят до употребата на редица медикаменти, някои от които – вече изброени в тази публикация.

9. Студио „Яко“

Имаме основание да смятаме, че не само настоящото видео, но и всички изброени дотук, са „изИработвани“ и подготвени от студио „Яко“. То самото наименование на услугата си сочи натам.

Всичко е толкова хай-тек и потапящо в света на илюзиите и свръхестественото, че пунктуацията е също мираж… и изобщо езикът навлиза в едни нови, необятни форми на писмена употреба, за които правила и норми няма. Като в мечтите и сънищата.

10. „Калорекс“ за потискане на апетита

Е, тук вече се свири наистина умело по най-фините струни на българската душа с лъскавия лък на мазна манджа. Мнозина сред нас могат да преборят успешно похотта и алчността, но не и изкушението от аромата на блажно и чеснова пърленка.

Но ето че на хоризонта се появява решение и за това терзание. Колко от нас обаче ще се лишат от рая на сумтенето, грухтенето, лютото и гастрономическия фетишизъм, е въпрос, чийто отговор се крие в статистиките от проучвания върху затлъстяването и мястото ни по дебелина като нация в световен мащаб.