Вземете си „Дъвка за балончета“, за да се върнете в детството

Тези, които са живели в годините, когато Интернет е бил нещо непознато, винаги поглеждат с носталгия към онова време. А тези, които сме родени след това, често не можем да си представим свят, в който най-голямото развлечение е да запушиш ауспуха на колата на директора с пионерски връзки. Но и двете групи ще видят очарованието на новия филм на режисьора Станислав Тодоров-Роги, „Дъвка за балончета“.

Става въпрос за 80-те години. Тогава, когато дъвките „Турбо“ са хит сред малките, всеки иска „номер 109“, майките наказват децата (а не обратното), и ако искаш да се видиш с приятел крещиш под прозореца, докато не събудиш блока. А кюфтетата са смятани за „храната на великите“.

„Дъвка за балончета“ е филм, който разказва за първото увлечение между две деца и белезите, които то оставя в тях. Години по-късно двамата отново се срещат и се оказва, че първата любов наистина е най-трайна. Независимо на колко години си бил и какви форми е имала тя. Понякога да целунеш друго момче, за да му вземеш картинката с „номер 109“ е най-якото нещо, което можеш да направиш за твоя човек.

Макар и леко изтъркана, историята е сладка и трогателна. Иван Юруков влиза в ролята на Калин – „,момче от квартала“, което пораства и става рекламист в голяма компания. Женен е за преводачка и има дете. Животът му обаче е в застой. Тогава се появява Биляна(Теодора Духовникова), вече порасналото „момиче от квартала“, което пък е сгодено в Лондон и му предстои сватба. Някои неща просто не изчезват и двамата съвсем скоро пак се озовават в кашите от детството. Оказва се, че и когато пораснеш можеш да вършиш пакости и да осуетяваш плановете на околните.

Филмът разказва паралелно двете сюжетни линии – тази от настоящето и тази от миналото. И двете са достатъчно достоверни от гледна точка на диалози, кадри, декор и музика. Харесваме как малките актьори Андрея Захариев, Аглея Гумнерова, Калоян Лалов и Валентин Александров влизат в ролите си. Изобщо поздравяваме сценаристите (които спечелиха „Златна роза“) за хумора в целия филм.

Единственият проблем са някои моменти, на които започваш да отгатваш какво ще се случи по – нататък и кадрите, които са заснети в духа на българското кино от миналото десетилетие – меко казано скучно. А може би просто върховното операторско майсторство във „Възвишение“ и „Вездесъщият“ вдигнаха неимоверно летвата. Във всеки случай това са единствените пропуски на „Дъвка за балончета“. Прощаваме им ги и не защото сме лигави носталгици, които още искат да им дърпат ушите пред очите на целия клас. Прощаваме им ги, защото всичко останало е на ниво.

И тук идва най-приятният момент, в който се пръскаме от удоволствие, докато пишем. Теодора Духовникова и Жорета Николова са най-прекрасното нещо в тази лента. Жорета Николова влиза в поддържащата роля на бабата реститутка, която пуши и свири на пиано, след като е скрила годежния пръстен на внучката си. Напълно в стил „Маги Смит“ тя знае всичко, разбира от всичко и носи мъдростта, заради която обичаме възрастните женски персонажи. А може да прави и пиле фрикасе! Това се казва баба, това се казва изпълнение. Жорета Николова трябва да бъде видяна. Ако я харесвате, задължително отидете на този филм. Ако не, пак отидете, за да я харесате. Другото е изпълнението на Теодора Духовникова в главната роля. Силна година за актрисата. Първо „Вездесъщият“, сега и „Дъвка за балончета“. – блестяща и на двете места. Едва ли има актриса, на която толкова да й отива непокорното държание на онези деца на културните аташета, които и като пораснат си мислят, че всичко им е позволено.

„Дъвка за балончета“ е приятен филм за първите трепети, които още не знаем как да наречем, но ги помним за цял живот. И чак след години, след много разочарования, разбираме, че детето от началното училище е било повече от приятел, без реално да прекрачва границите на приятелството. Не всичко се случва както сме си го представяли тогава. Понякога е прекалено късно за среща на канала. Но една кратка ретроспекция не вреди на никого. Няма да навреди и на вас. Току виж си спомните къде ви е „номер 109“ (ако сте попаднали на него изобщо).