Последната добра роля на Джони Деп, която ние гледахме на голям екран е тази в „Черна служба“, където играе известния мафиот Джеймс „Уайти“ Бългър.
Връщаме се много назад във времето. Годината е 1990-а и Джони Деп играе първата си ексцентрична роля - това на Едуард, който има големи ножици вместо ръце. Деп за първи път работи с Тим Бъртън и това е филмът, който дава големия шут на кариерата му на голям екран. Освен това можем спокойно да кажем, че дори толкова години по-късно Джони Деп е все така чудесен тук.
„Бени и Джун“ е един от филмите, за които хората забравят, когато говорят за Джони Деп. Той играе ексцентричния кукундрел Сам, който се влюбва в Джун, която е психично болна. Любовната история на двамата е толкова искрена и неподправена, че филмът си остава класика, а изпълнението на Джони Деп му носи втора номинация за „Златен глобус“.
„Шоколад“, по романа на Джоан Харис, е един от подценяваните филми във филмографията на Джони Деп. Смятам за „женски“ и „прекалено романтичен“, той остава някъде на заден план. Но химията между Жулиет Бинош и Деп е чудесна, филмът е разказан добре и тук актьорът показва, че може да играе и обикновени, красиви, смели и секси мъже.
Да, „Страх и омраза в Лас Вегас“ е един вид клише. Джони Деп има период в кариерата си, в който наркотиците и пиянството заемат основна част, не само на екран. Този филм е от този период и ако не сте го гледали, сте изпуснали наистина пик в 90-арската истерия по лошия и разгулен живот. А не трябва.
Завършваме своето преброявяне с нещо от последните години. „Да откриеш Невърленд“ разказва историята на сър Джеймс Матю Бари, човекът написал „Питър Пан“. Хората обичат да казват че зад една велика история винаги се крие нещо още по-добро и този филм е доказателството. Джони Деп е в ролята на писателя и неслучайно получава втората си номинация за „Оскар“.
Времето, когато Джони Деп беше добър актьор
Звездата на Джони Деп изгрява по онзи ярък и непретенциозен начин през 1987 година, когато е избран за главната роля в сериала 21 Jump Street. Деп е млад, нахакан, секси и безобразно талантлив.
Това си личи още в първите няколко серии на cheesy крими комедията, в която млад пилацай влиза под прикритие в гимназия, за да следи за трафика на наркотици и оръжие.
Два сезона по-късно Деп е мега звезда. Секссимвол, желана партия за всяка котарана в Холивуд. И по-важното за него – желан актьор от големите режисьори и продукции. Някъде там той и Тим Бъртън се откриват един друг. Джони прави няколко филма с Бъртън и не спира да работи с режисьора и до днес.
След като напуска шоуто с гръм и трясък, Деп влиза в най-добрата си филмова серия, която продължава години и години наред. С напредването на кариерата му той се превръща и в лошо момче. Избухлив нрав, наркотици, пиене и позьорско лошо поведение обягрят всяка негова поява извън големия екран.
За един кратък период младият Джони Деп се превръща в клише на холивудски хубавелник с дребен диапазон от интереси, но добър нюх за кино.
С времето едното се променя, а другото запазва ракурса си все нагоре. Джони Деп все пак порасва и започва да се държи като нормален човек, но запазва нуждата си да подбира добри роли. Независимо дали участва в блокбастъри, или приетото за по-стойностно кино, Деп стои характерно, приятно и плътно на екран. Вродената му ексцентричност му придава специфичен чар, който се превръща в негова запазена марка.
Някъде между третата част на франчайза „Карибски пирати“ и появата му в „Туристът“ нещата за Джони Деп започват да се променят по един по-скоро неприятен начин. Феновете дълго отказват да повярват, че Деп започва да се превръща в карикатура на самия себе си. Те са в пълно отрицание до появата на „Мордекай“, който закопава Деп дълбоко и го поставя в категорията на „онези-които-преди-правеха-добри-филми“.
Паралелно с това, повтаряйки модела от своята младост, Деп отново се лашка в крайности и неизбежно попада в клишето на кризата на средната възраст. Той зарязва жена си, заради по-младата и безспорно не особено талантлива Амбър Хърд.
В крайна сметка тя е тази, която довърши малкото останало от актьора.
Двамата се разделят с гръм и трясък, като тя го обвинява в постоянен физически тормоз. Тези обвинения и последвалият скандал, потъпкват и малкото останало достойнство на Деп и го превръщат в тотален нещастник. Хората гледат на мъжа, който едно време играеше екцентрични, любопитни и интересни персонажи с леко съжаление. И донякъде той си го заслужава.
Говори се, че Джони Деп все пак е започнал бавното изгазване навън. Последната му чудесна роля, в която се забелязват проблясъци на завръщане, е тази в „Черна служба“ отпреди две години. Тепърва предстои да го гледаме в „Убийство в Ориент експрес“ на Кенет Брана, продължението на „Фантастичните животни и къде да ги намерим“ и в адаптацията по романа на Хърбърт Уелс „Невидимия“. За по-комерсиално настроените от тази седмица Джони Деп отново е Джак Спароу, роля с която се е сраснал толкова добре, че понякога човек се бърка дали Деп играе Спароу на кино или Спароу е Деп в живота…
В това отношение той е константен и забавно последователен. Джак Спароу никога няма да ви разочарова – от него получавате точно това, което очаквате.
Ние не сме най-големите фенове на добрия стар пират, независимо от пиянското му очарование и грима. За сметка на това предпочитаме Джони Деп в няколко други роли – пет от топ предложенията ни са горе в галерията.
