Stranger things 2: очаровани или разочаровани?
Вторият сезон на „Stranger Things“ беше едно от най-чаканите телевизионни събития. Първият сезон на сериала неслучайно набра голяма база фенове: поредицата на Netflix значително се различава от всички останали неща, които се предлагат. Участието на Уинона Райдър, безукорно талантливите деца, хорър динамиката, добрият хумор и носталгията към 80-те, обяснимо караха много хора да треперят в очакване на новия сезон.
И той дойде. Малко преди Хелоуин, което едва ли е случайно. И новините са добри.
Вторият сезон пази същия Стивънкинг-ски дух, който хвърли в екстаз заклетите фенове на Краля. Приликата с „ТО“ е съвсем предумишлена, а вълната на добрия хорър, на която ни понесе новата екранизация на може би най-добрия роман на Кинг, ни сервира втория сезон на „Stranger Things“ в изключително подходящ момент.
Онези, които се чудеха какво стана с Илевън, получават отговор още в първия епизод. Отношенията й с шериф Хопър установяват някои интересни психологически връзки, които може да се случат само между дете със свръхестествени способности и отговорен възрастен, който се опитва да бъде баща – на няколко фронта.
В компанията на момчетата се появява нов персонаж, който отново много наподобява този на Бевърли в „ТО“ – това е Макс. Рижава скейтбордистка – бунтарка, с тъмно минало и спорно настояще, която се оказва привлечена от компанията на „нърдовете“. И не без причина: приключенията на Дъстин, Майк, Лукас и Уил далеч не са приключили в предния сезон.
Паралелният свят, който те наричат „upside down“ все така съществува и все така заплашва жителите на Хоукинс със своя поглъщащ мрак. Уил вече е обитател на нашия свят, но престоят му в „the upside down“ е оставил своите белези. В неговата връзка с едно чудовище виждаме интересен паралел с връзката на Хари Потър и Волдемор. Кризите, които получава наглед приличат на епилептични припадъци или психотични епизоди, но всъщност са пропадания на съзнанието му в другия свят. По време на едно от тези пропадания той се опитва да се противопостави на Злото, но това води до още по-голямо вкопчване на съществото от другия свят в него. И двамата започват взаимно да се шпионират…неслучайно споменахме Хари Потър и Волдемор.
В този сезон Джойс (героинята на Уинона Райдър) става по-симпатична: тя излиза от образа на шизофреногенна майка-орлица и се превръща в една твърде загрижена майка, която обаче има ухо да чуе детето си.
Другата линия: тази на любовния триъгълник между Джонатан, Стив и Нанси, също търпи интересно развитие. Гимназиалният крал е детрониран от нов училищен злодей с дънково яке и дълга коса, добър в баскетбола и безкомпромисен с жените. Нанси и Джонатан попадат в мистериозната лаборатория в покрайнините на Хоукинс и й обявяват война.
В историята влиза и майката на Ел (Илевън), от която ни се разкрива повече за живота на момичето, което дава съвсем нов поглед към понятието „ядосан тийнейджър“. И Мили Боби Браун е чудесна с коса.
Нишките се заплитат гъсто и умело. Като пипалата, които обитават плесенясалия свят под града. Отново подобно на „ТО“, злото се помещава под земята – там, където е тъмно и пълно с кости.
Съспенсът е на ниво, осемдесетарската стилистика е поклон пред Кинг и е издържана в духа на добрата телевизия, а саундтракът отново е едно от най-добрите музикални неща, които може да чуете към момента.
Така че не се чудете много. Всички епизоди на „Stranger Things“са достъпни в платформата на Netflix.
