Скандинавците правят по-добри сериали от вас

Телевизията на новото време порасва и се развива толкова бързо, че на повечето хора не им остава време да проследят целия процес. Да видиш началото, да анализираш средата и да й се порадваш, да стигнеш до крайния резултат, който никога не е краен, защото телевизията те изненадва. Тя ти показва, че има още какво да ти даде.

Началото беше дадено от големите частни канали, какъвто е НВО. Те все още водят първенството в най-рисков и успешен канал. От „Сексът и градът“, който поставя основите на различната телевизия, през „Силициевата долина“, до трошача Game of Thrones – телевизията рискува смело и по-често печели, отколкото губи.

Според едно изследване в Америка следващите в редицата са нърдовете от Силициевата долина. Най-богатите корпорации, основани като онлайн платформи, вече инвестират пари в телевизионно и кино съдържание. Въпреки, че това няма нищо общо с творчеството, в което Холивуд все още, макар и по-индиректно, се къпе.

Там хората правят изкуство, пък онези другите пишат кодове.

Netflix бяха първи, а Amazon ги последваха. Творчеството среща компютъра, за да се роди своего вид изкуственият интелект на по-добрата телевизия.

Някъде там, на опашката, по-скоро в ъгъла, стои Европа. Вярна на принципа, че е стар континент, тя навлиза в новите тенденции по-бавно и някак плахо. За сметка на това Европа все още е съдържателят на по-добрите идеи и на онези неща, които успяват да изненадат зрителя, който все си мисли, че ей сега вече е видял всичко.

Въпреки че няма този нечовешки комерсиален успех, с който могат да се похвалят американците, европейската телевизия остава бутиковото изкуство на седмото изкуство. Артът, в нещо което е станало огромна част от пазарния сектор. Те са дизайнерите на конфекцията. Не всички обаче, само някои.

На първо място сред тези някои гордо стоят скандинавските сериали. Студени и жлъчни, доста остри и понякога дори трудно смилаеми за част от консуматорите на множество серии, скандинавците успяват да запазят принадлежност и да се отличат сред тълпата на многото.

Всички правят телевизия, дори и ние, но никой не я прави като тях. True Detective беше единственият опит до момента на НВО да се доближи до студената нотка на севера и след втория си сезон, се скромоляса като чувал с картофи в плато. Потъна с аплом.

Има много скандинавски сериали, за които никой не е чувал, а не са за изпускане. Освен стардартният принцип за сива драма скандинавската телевезия си позволява да прави комедии, трагедии и бисерът в тяхната корона – криминални драми. Никой не убива персонажи по по-жесток и прецизен начин от датчани и шведи.

Един от сериалите, които силно впечатляват и до днес зрителя, който тепърва го открива, е „Мостът“ или Bron/Broen. Създаден през 2011-а продукцията в момента работи по своя четвърти и последен сезон. Американците, французите и англичаните купуват правата и адаптират историята, и въпреки че последните също идват от Европа, нещата не им се получават такава добре, като на шведите и датчаните.

Има една непорочна приятно-студена жестокост, която приемаш по-различно сякаш, щом идва от скандинавските народи. Може би, защото го правят по-добре.

Някъде, веднага след „Мостът“, чиято оригинална продукция може да бъде учебник за добра телевизия, гордо стои The Killing. Може би най-успешно адаптираният сериал от шведски в американски вариант. The Killing замесва в едно тесто политика, убийство, семейни драми и стари вражди и заплита тъжна и студена верига от събития, която свършва с момиче удавено в багажника на кола. Оттам пък започва зрителят. Мъката, с която The Killing разказва тази история ти тежи така, все едно се е случила лично на теб.

The Killing обаче така и не успя да спечели американската публика, макар да се доближаваше максимално до оригинала си. Той изкара почти на мускули четири сезона и беше канселиран два пъти. Вторият път абсолютно успешно. Някои казват, че се е самоубил, но ако сте гледали оригинала, ще разберете, че това не е така. Американската адаптация следва почти неотлъчно своя шведски оригинал, който е изключително успешен в родната си държава. Може би е бил прекалено сложен? Никой така и не се заема да установи, защото няма време за това. Телевизия трябва да се произвежда.

Трети поред е сериалът „Валандър“. Шведски инспектор с много проблеми, разследва убийства в държавата, в която е вечен ден. Което е още по-потискащо, колкото и да ви е странно. ВВС адаптират сериала и слагат Кенет Брана в основната роля. Правят четири изключително успешни сезона, но не успяват да повторят успеха на оригинала, който в родната си Швеция има статута на филм и се излъчва от 2007-а до 2014 година.

Новият вкусен бонбон се нарича Midnight Sun. Продукцията среща Швеция с Франция в търсене на сериен убиец, като примесва в себе си легенди, митове и предразсъдъци, идващи от най-студените части на Европа. Продукцията е чисто нова и вече чака своя ред.

Освен културните различия, които скандинавци срещат с останалата част на Европа и света, Midnight Sun съдържа в себе си ярки и отличителни сюжетни похвати, които скандинавието обича да използва, за да разкаже история. Макар скандинавските романи и филми да са се превърнали в некомерсиалния комерсиализъм за отбрани маси, хората оттам обичат умело да напомнят на останалите, че са по-различни. И Midnight Sun е най-яркият пример за това.

Първи на опашката за версии на студените европейски събратя са Netflix. Dark е най-смелата европейска продукция, с която каналът се е заел. Тя не идва точно от скандинавието, защото е родом от Германия, но се доближава най-много до онова, което студените държави правят. Dark изглежда страшно и мистично, и е опитът на Netflix да възпита зрителя и да комерсиализира жанра. Netflix е само продуцент, разбира се, продукцията се прави и измисля изцяло в Германия. Снимата е там. И трябва да се появи края на тази година.

НВО също искат да тръгнат по този път и правят опити в тази посока. Засега по-скоро неуспешни, но познавайки начинът им на работа, това няма да продължи прекалено дълго.

И все пак и засега скандинавците са далеч напред в телевизията на новото време. Може би ключът се крие в това, че при тях все още добрата история стои преди всичко. От ефектите, актьорите, чак до режисьорите. Те са умели разказвачи и знаят коя е силната им страна. Дори и да станат много комерсиални, това няма да ощети тяхната идентично. Защото е онова, което просто ги прави по-добри. За момента. А когато и ние пораснем за този тип телевизия, тя ще е там и ще ни чака.