Честит рожден ден, Мерил!
"Tell me again why I should go."
"Мостовете на Медисън". Връх в биографията на Мерил. Сцените от него са взаимнозаменяеми. Ние избрахме една от последните – последната среща на Робърт и Франческа. "Такава сигурност идва веднъж в живота", казва си наум героинята на Стрийп... но не слиза от колата. Защото понякога наистина не може да си тръгнеш.
"Часовете"
Сцената, в която Мерил и Ед Харис си вземат сбогом.
"У дома през август"
Сцената с обяда на голямото семейство. Дълга сцена, в която Мерил преминава през няколко състояния, за да ни вземе дъха.
"Ich kann nicht wählen"
"Не мога да избера." Филмът е "Изборът на Софи", а сцената е онази, в която немският офицер в концлагера дава на Софи "привилегия" - да избере кое от двете й деца да отиде в газовата камера, като в замяна другото ще остане живо.
"Mamma Mia!"
Трудно избираш една сцена, когато Мерил е прекрасна във всеки кадър. Но в контекста на днешния ден ще изберем сцената, в която тя пее хитовото парче на АББА, "The Winner Takes It All".
"Дяволът носи Прада"
Сцената в края на филма, когато Мерил и Ан Хатауей са в колата. Мерил слага слънчевите си очила. Жестът казва всичко.
"Далеч от Африка" Сцената, в която Робърт Редфорд мие косата на Мерил, докато рецитира стихотворение от Едуин А. Абът. Ами... Освен да се надяваме и нас да ни се случи.
"I'm his mother."
Филмът е "Крамър срещу Крамър". Мерил е в съда и се защитава. По начин, по който всеки би отсъдил решение в нейна полза.
"He's Me Pal"
Филмът е "Диворасляк", а Мерил и Джак Никълсън са двама пияници, които намират утеха един в друг след редица сполетели ги трагедии. Във въпросната сцена двамата са в бар и тя пее за него. Опърпана, грозна, с криви зъби, пее фалшиво за своя другар. И ни отвява главата.
"Флорънс Фостър Дженкинс"
Да пееш хубаво понякога е трудно – но да пееш лошо по правилния начин вече е висш пилотаж. А Мерил е пилот номер едно. И не е нужно персонажът да е драматичен, за да изпъкне геният на актьора.
"Желязната лейди"
Последната сцена – заминаването на Денис. Няколкото минути, в които Маргарет Тачър (Мерил) приготвя багажа на починалия си съпруг, за да го "изпрати" са синтез на целия образ, който актрисата изиграва по начин, който ще остане в историята.
Просто Мерил
Днес всички с вкус към красивото празнуват. Мерил Стрийп има рожден ден.
Какво да кажем за Мерил, което вече не е казано поне милион пъти? Че е жива легенда? Че е рекордьор? Че е феномен? Че е единствената актриса в историята на киното, която е на върха вече близо 4 десетилетия? Че е умопомрачително красива? Че може да изиграе всичко? Че е майстор на акцентите? Всичко това вече е казвано и повтаряно многократно. Вече е достатъчно просто да кажеш „Мерил Стрийп“ – ако има човек, който не се нуждае от представяне, това е тя. Наистина всичко е казвано за нея (дори, че е надценена). Остава само да я гледаме. Отново и отново. И да храним душата си с нейните изпълнения.
