Първи впечатления от премиерата на „Геният: Пикасо“
Netflix е в стихията си и бълва оригинални сериали на конвейер. „Историята на прислужницата“ излиза само след дни. Телевизията е навсякъде. Ние обаче бяхме насочили мерника на една продукция още от миналата година, когато Джефри Ръш направи хит в първия сезон на сериала с лаконичното заглавие „Геният“. National Geographic вдигна летвата много високо с първия сезон добре направения биографичен сериал, разказващ историята на Алберт Айщайн.
Съвсем естествено очаквахме същото и от втория сезон, посветен на най-влиятелният художник на миналия век – Пабло Пикасо. В неделя в ефира на NG от 21:55 (и следващите недели) българските зрители видяха първите два епизода, в които роденият в Малага (също като Пикасо) Антонио Бандерас се превъплъщава в главната роля.
Най-малкото, което засега можем да кажем за сериала е, че той има завиден потенциал не просто да бъде добър развлекателен продукт, а и да предложи нещо друго, освен масово търсените хляб и зрелище – информация. За същината на изкуството, артиста като психология и настройка към света и разбира се, прочит на живота на Пикасо за удовлетворение на воайорите. Нещо, което е рядкост за продукция, предназначена за масовия зрител.
Ето няколко неща, които ни направиха впечатление от премиерните два епизода на втория сезон на „Геният: Пикасо“.
Антонио Бандерас и компания
Цялостно трябва да изчакаме да видим всичките десет епизода, за да кажем дали вторият сезон стъпва подобаващо в обувките на първия. Не е необходимо обаче да го гледаме целия, за да кажем, че Антонио Бандерас е достоен заместник на Джефри Ръш в главната роля. Испанецът е Пабло Пикасо и това си личи по всичко – самочувствието, жестовете, начинът на говорене, дрехите. Всичко в изпълнението на Бандерас говори за майсторска актьорска игра на границата с хамелеонството. Предимство при него е и, че е роден в същия град, в който и Пикасо (Малага) и най-малкото може много лесно да улови някои типични за испанската народопсихология черти. Но неговият партньор, Алекс Рич, в ролята на младия артист се справя също толкова добре. Целият актьорски състав, в това число и немалкото жени, повечето любовници, не остават длъжни на историята. Най-напред засега поставяме Саманта Коли в ролята на Дора Маар – любовница и муза на великия артист.
Костюмите на Соноо Мишра и декорът
Както във всяка периодична драма, не можем да си затворим очите пред добре свършената работа на дизайнерите – тези на костюмите и тези на снимачната площадка. Когато историята предразполага изобилие (от дрехи, от сцени, от характерности) е много лесно костюмите да станат кичозни, а декорът бутафорен. Тук всичко е премерено и вкарано в прилични граници, така че актьорите, диалога и всичко останало, да не потъва в испанския хаос и разхвърляното ателие на Пикасо. Точно обратното – декорът на Арвиндър Гриуол и костюмите на Соноо Мишра са завръщане към началото на двайсети век в Испания, а след това умело ни пренасят в Париж преди времето на „Лудите 20“.
Историята на Пикасо
Хем е лесно, хем е много опасна територия да се разхождаш по такъв терен. Историята на един най-влиятелният художник на ХХ век може да изглежда апетитно, но за да бъде разказана добре, трябва да се намери точната граница. Частица от нас няма как да не бъде повлияна дори само от факта, че става въпрос за почти митологичната личност на Пабло Пикасо – известен с безброй неща, освен с чудовищния си талант. Тук са трудното детство в Малага, напускането на родния град, отношенията с бащата, първите години в Париж, менторството на Гъртруд Стайн и разбира се… стотиците жени, които минават през леглото на художника. История, която сама по себе си грабва.
Колкото до сценария…
Не просто история, която грабва, но и която е разказана добре. Увлекателно. Заслугата е на Кенет Билър и Ноа Пинк, които са сценаристи. Сценарият, макар и да дотежава с постоянното преплитане на двете сюжетни линии (младия и възрастния Пикасо), е умело концентриране не 91-годишния живот, в който ако се вгледаме сериозно всеки период от творчеството е продукт за сериал.
Режисурата на Рон Хауърд и Минки Спиро
И естествено, нищо от горенаписаното нямаше да си струва ако не беше режисурата на първите два епизода – първият от Рон Хауърд и вторият от Минки Спиро. Двамата успяват да синтезират всичко около две идеи различни, но същевременно подчинени на общата история. А тя е да разкажат какво крие в себе си този специално човек, когото светът единодушно нарича „гении“. Изкуството ли е на първо място или семейството? Свързани ли са двете неща или за творецът няма връзка, а съществува само едното? Къде е любовта и изобщо каква форма има тя? Може ли да вирее в традиционната форма, каквато си я представяме. Самият факт, че зрителят си задава тези въпроси е показател за добре свършената работа и за наличието на сериал, който с премиерата си даде висока заявка.
Ако задържи така ние ще му стискаме палци септември да обере някоя друга награда „Еми“.
Следващите епизоди на „Геният: Пикасо“ са тази неделя от 21:55 по National Geographic.
