Номинациите „Оскар“ 2018: какво очаквахме и какво се случи
Следващият месец ще бъде напрегнат – ще се гледат филми до изтичане на очите, ще се провеждат масивни рекламни кампании и само едно грешно движение или дума, може да коства на някого наградата. А след 4 март ще настъпи онова неприятно затишие, наподобяващо усещането, когато любим сериал свърши. Поне за нас, това са „Оскарите“. Защото обичаме киното и защото то не е само развлечение.
Вчера Филмовата академията на САЩ определи номинираните в 24-те категории, които ще се борят за позлатените 35-сантиметрови статуетки. След като еуфорията от вчера отмина, вече можем спокойно да кажем, че сме сравнително доволни. Все пак не може да има пълно щастие, и поне докато ние не сме в състава на Академията, трябва да се задоволим с 4 номинации за нашия фаворит и да преглътнем също 4 за политкоректен хорър без зашеметяващи качества.
Започваме с очакванията ни, които се оправдаха. „Формата на водата“ води по брой номинации – 13. За този филм се говори още преди кинофестивала във Венеция, където лентата на Гийермо дел Торо спечели голямата награда. От там нататък всички асоциации го обстрелват с награди. Филмът приказка е основен претендент в категорията за най-добър филм. А самият дел Торо е номиниран за най-добър режисьор и сценарии (заедно с Ванеса Тейлър). Радваме се за Октавия Спенсър (най-добра поддържаща женска роля), която постави рекорд, ставайки една от чернокожите актриси с най-много номинации (двете с Виола Дейвис имат по три). Очаквано, Сали Хоукинс е сред най-добрите актриси, макар че статуетката ще бъде трудна за спечелване, предвид конкуренцията в лицето на Франсис Макдорманд и Марго Роби. Костюми, звук, монтаж, декор, саундтрак, кинематография и актьор в поддържаща роля (Ричард Дженкинс) са другите категории, които правят филма първенец по номинации тази година.
На второ място се нарежда хитът от лятото – военната драма на Кристофър Нолан „Дюнкерк“. И това беше очаквано. Академията обожава да залита към мащабните холивудски продукции – този път го прави 8 пъти. Добрата страна на монетата е, че както сме ви казвали преди, „Дюнкерк“ е епичен и се радваме за него… само не искаме да обере всичките награди. Надяваме се на Ханс Цимер (номинация за саундтрак), на когото още една награда няма да му е в повече. Поздравяваме Кристофър Нолан за първата му номинация за най-добър режисьор. Но „Дюнкерк“, колкото и да е епичен, не е нашият абсолютен фаворит.
Веднага след филма на Нолан, със седем номинации идва „Три билборда извън града“. Беше повече от ясно, предвид това колко добър е филмът на Макдона – 7 номинaции (най-добър филм, сценарии, главна женска роля, два пъти поддържаща мъжка роля, саундтрак и монтаж). И все пак според нас са му малко – все пак Макдона не присъства в списъка с най-добри режисьори. Обективно разочарование. Вместо него обаче, в списъка е Джордан Пийл, на когото ще се спрем по-късно. Сега за Билбордовете – пълно е щастието ни заради Франсис Макдорманд, която се завръща на големия екран по-силно от всякога. За последно беше номинирана през 2006 за North Country, единствената й победа досега е от 1997 г. за Fargo. Този път всички шансове са на нейна страна. А
Постепенно сменяме тона и преминаваме на филмите, които очаквахме да присъстват, но въпреки това Академията ни сервира няколко трудни за преглъщане залъка.
На първо място е „Призови ме с твоето име“, който получи 4 номинации – най-добър филм, Тимъти Шаламе за най-добър актьор, Джеймс Айвъри за адаптиран сценарии и Суфян Стивънс за песен (Mystery of Love). Доволни сме, макар да се съмняваме, че филмът ще вземе нещо повече от Най-добър адаптиран сценарии. Тимъти е в конкуренция с Гари Олдман в ролята на Чърчил в „Най-мрачният час“, който има големи шансове. Суфян Стивънс е в една категория с авторите на Mighty River (Mudbound), This Is Me (The Greatest Showman) и Stand Up For Something (Marshall), които също са много добри. Въпреки това ние стискаме палци. Голямо разочарование е липсата на Лука Гуаданино в категорията за най-добър режисьор и тази на Арми Хамър при най-добрите поддържащи мъжки роли. Италианската провинция и архитектура също някак ни липсват в категорията за най-добър декор. Но за съжаление не зависи от нас…
Със 6 номинации е и обещаващия Phantom Thread на режисьора и сценарист Пол Томас Андерсън. За своя вероятно последен филм Даниел Дей Луис получи номинация за главна мъжка роля, с което направи битката в категорията още по-интересна. Преди няколко месец актьорът заяви, че се отказва от киното, но нека не забравяме, че и Джесика Ланг го беше казала след третия сезон на American Horror Story, а къде е сега. Филмът за дизайнера Рейнолдс Уудкок присъства в категориите за най-добър филм, най-добра актриса в поддържаща роля (за Лесли Манвил), най-добър актьор, най-добър режисьор, саундтрадк и костюми. Не се наемаме да предсказваме за повечето, но костюмите според нас ще грабнат позлатения красавец.
Blade Runner 2049 е другото заглавие, което доминира и съвсем заслужено отнася номинации за кинематография (която се надяваме да спечели), визуални ефекти, декор и звук. Дени Вилньов се размина обаче с номинация за режисура, а филма не е сред деветте, които се борят за най-добър филм. Това, честно казано, ни изненада, но можем да го преглътнем. „Междузвездни войни: Последните джедаи“ е основният претендент на научната фантастика на Вилньов, със своите 4 номинации, една от които за най-добър саундтрак… щом казват от Академията, ние се надяваме на някое от другите заглавия в тази специално категория.
Най-голямото разочарование от вчера обаче е „Бягай!“ (Get Out). 4 номинации, и то все големи – най-добър филм, режисьор, сценарии, че и актьор за Даниел Калууя. Една номинация дели филма от „голямата петица“ (най-добър филм, режисура, сценарии, актьор и актриса). Нека само да припомним, че във въпросната петица са филми като Annie Hall, American Beauty, Mrs Miniver, Gone with the Wind, Network, Sunset Boulevard и още много. Мисълта, че Get Out се нарежда толкова близо до тях, е трудна за преглъщане. По наше мнение, което още през лятото споделихме, нито Даниел Калуя, нито режисурата на Джордан Пийл, а още по-малко сценария му са за „Оскар“. На мястото на Калуя например съвсем спокойно можеше да застане Джеймс Франко, който беше несправедливо пренебрегнат. След получаването на „Златен глобус“ отсъствието му дори от номинираните актьори за „Оскар“ прави коментара по темата излишен. Холивуд и неговите неща… А Гуаданино щеше да е точно на мястото си сред най-добрите режисьори, вместо Джордан Пийл.
Още вчера го казахме – поддръжниците на борбата за равенство между половете могат да си отдъхнат – Грета Геруиг е номинирана за най-добър режисьор и най-добър сценарии. Като цяло успехът за Lady Bird е голям – 5 номинации. Сърша Ронан е в списъка с най-добри актриси, Лори Меткалф за поддържаща женска роля и филмът е сред деветте в категорията „Най-добър филм“. Не омаловажаваме качествата на Грета Геруиг като режисьор, не ни разбирайте погрешно… просто (дори при „Оскарите“) отсъствието на някои имена не се дължи винаги на политкоректност.
Очаквано, и все пак недостатъчно според нас, е присъствието и на биографичния „Аз, Тоня“. Хубавото в случая е, че има големи шансове Алисън Джейни да вземе „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля. Лавона Фей Голдън (майката на Тоня Хардинг) определено е не само нейната роля, но и поддържаща роля на годината. Номинацията на Марго Роби за най-добра актриса ни поставя в сюжета на „Избора на Софи“… Франсис, Марго… че накрая и Мерил… Иска ни се тези три жени да бяха номинирани в три различни години, защото на всяка бихме дали наградата. Оскъдно ни е – Тоня заслужава повече – обаче феминизмът все не иска да се появи, когато му е време и където му е място. Дори сценарият, саундтракът и филмът да са добри.
The Post (“Вестник на властта“) го оставяме за най-накрая, защото там ни е най-сладко. Да, ние сме от онези, които никога не получават достатъчна доза Streep. Все искаме още и още от Мерил. 21-ва номинация и счупване на собствения ти рекорд. Това е Мерил Стрийп и ние сме екзалтирани за поредна година. Що се отнася до номинацията на филма за най-добър на годината, по-скоро бихме заложили на друго заглавие.
Засега толкова. Очаквайте в следващите седмици, скромната ни и не особено значима за света, но написана с хъс и желание „присъда“ за филмите, които на 4 март ще заблестят на екрана на Долби тиътър.
