Даниъл Плейнвю, „Ще се лее кръв“
„Ще се лее кръв“ не случайно попадна в Топ 100 на най-великите филми на новия век. От първата до последната си минута това бижу на киното е онова, заради което хората спокойно могат да кажат, че е модерен шедьовър и няма да сбъркат. В центъра на нефтената драма, като лъскаво черно злато, стои злият Даниъл Плейнвю. Модерната версия на най-лошото, което Чарлз Дикенс си е представял за своя чичо Скрудж, но така и не е посмял да напише. Даниел Дей-Луис прави гигантска роля и обръща представите за харесване. Плейнвю не е добър, не е човек, не е нормален и ти обичаш всяка минута от него.
Антон Кригър, „Няма място за старите кучета“
Хавиер Бардем печели „Оскар“ за изпълнението си в студения и кървав уестърн на братя Коен. Кригър е онова, което те плаши късно вечер, когато се прибираш вкъщи. Той е студен, зъл, безкрупулен, няма морален компас и не признава аргументи. Той е психопат, облечен в дрехи и разхождащ се свободно из градовете. Не случайно Кригър и досега се смята за най-доброто изпълнение на Бардем в кариерата му и е един от персонажите, които ще останат в историята на киното.
Ханс Ланда, „Гадни копилета“
Куентин Тарантино прекарва месеци наред в търсене и кастинги, за да намери човека, който да изиграе офицер Ханс Ланда. В крайна сметка открива Кристоф Валц. И удря шестицата. Нацист, расист, фашист, безкрупулен социопат и интелигентен мъж, Ланда обединява в себе си всички онези позорни черти на най-лошото в човека. Злото, което блика от него и действията му на екран в „Гадни копилета“ прави този филм великолепния шедьовър, който е.
Малкият Зе, „Градът на Бога“
Бруталният бразилски филм има 4 номинации за „Оскар“. Нивото на безкрупулност, насилие и натурализъм в него е толкова високо, че когато го гледате за първи път, ви оставя без дъх. Леко просълзени и уплашени. Гледната точка към цялата история – за развитието на мини гангстерска общност, властваща чрез насилие и смърт, в квартал на Рио Де Жанейро – е от страната на най-положителния персонаж в историята – Ракетата. Но в центъра на цялата кървава истерия, която този филм е, е Малкият Зе. От малък социопат и насилник Зе порасва в зъл мъж, който оглавява една от най-големите групи за продажба на наркотици в екзотичния град. Бразилия е контрастна – тя е красива и безкрупулна едновременно, а Малкият Зе и „Градът на Бога“ са едни от модерните й бижута, които олицетровярат всичко това.
Хари Уотърс, „В Брюж“
„Сигурно така изглежда Ада. Да се събудиш и да си в шибания Брюж“, казва персонажът на Колин Фарел в началото и в края на тази черна и иронична кино история, написана и ражисирана от Мартин Макдона. Фарел играе наемен убиец пратен на почивка в китния Брюж, заедно със свой колега. Двамата се разхождат и разглеждат музеи. И макар в чисто работен план да са лоши, то всъщност се оказва, че двамата са добри момчета. Което не може да бъде казано за шефа им. Ралф Файнс влиза в обувките на усмихнатия Хари Уотърс, правителството в сянка на наемните убийци, мъжът, който облича най-хубавия си костюм и стреля по хората в Брюж, без да му мигне окото. Хари е лошото, облечено в усмивка, мокасини и добро възпитание. От най-страшните хора.
Рей Маркъс, „Хищници в мрака“
Изпълнението на Арън Тейлър-Джонсън му носи „Златен глобус“ и е пропуснато позорно от Академията на тазгодишните Оскари. Това обаче не пречи да смятаме, че Рей Маркъс е онзи мъж, който ни отврати и уплаши тази филмова година. Мръсен, перверзен, гнусен и зъл, Маркъс е онова, което не искаш да срещаш вечер, когато си сам. Пък и дори и да не си. Арън Тейлър-Джонсън докарва човешката лошотия до нови нива на ниска търпимост. Рей Маркъс е съществото, чиято глава искаш забучена на кол. Веднага.
Едно клише гласи, че добрите момичета харесват лоши момчета. А лошите момичета… те също харесвали лоши момчета. Ако разгледаме това клише малко по-обширно, можем спокойно да кажем, че антагонизмът като цяло е най-малкото любопитен за хората. И доста харесван.
Тъмните страни от характера привличат хората така, както светлината привлича насекомите. Те се приближават все повече и повече, за да виждат по-добре, докато не се опарят. Или не изгорят.
Седмото изкуство не остава по-назад в тази тенденция. От по-стандартните филми, борещи се с доброто и злото, през задължителните супергерои, до обширните и силно многопластови модерни шедьоври, киното на новия век може да се похвали с антагонисти, за които злото е станало понятие с много по-дълбок смисъл.
В последните години, в голяма част от хубавото кино лошият властва. Антагонизмът е издигнат почти в култ, който привлича многолюдни почитатели от всякакъв пол и възраст. Сложността и харизмата на лошото, облечено и поднесено чрез великолепна актьорска игра от едни от най-големите имена в киното, е едно от нещата, които правят добрите филми, това, което са.
В навечерието на Оскарите ние сме събрали за вас каймака на най-лошите. Онези мъже в модерното кино, от които ни е страх и печелят адмирации, заради това, че ни карат дори да се подмокрим понякога.
В галерията горе.