През 1974 година водещият Дейвид Нивън представя на сцената Елизабет Тейлър, която да връчи награда на следващия носител на „Оскар”. Междувременно обаче зад гърба им пробягва гол активистът Робърт Опел, който размахва знак за мир и...не само това. Няколко години по-късно Опел е убит от крадци,  след като отваря гей художествена галерия в Сан Франциско.

Роберто Бенини печели наградата за най-добър режисьор през 1997 година. От радост той започва да се катери по седалките и да балансира над тях, докато се изправя над публиката. Повтаря упражнението, когато печели наградата и за най-добър актьор.

Дженифър Лорънс печели „Оскар” през 2012 година за ролята си в „Наръчник на оптимиста”. Когато излиза да вземе наградата си обаче, се спъва и пада. Причината – забравя да отмята роклята си, докато върви към сцената и се оплита в нея.

„Ела да си вземеш наградата, Франк”, казва Уил Роджърс, раздавайки наградите през 1934 година. Има обаче един проблем – за най-добър режисьор са номинирани двама души на име Франк. Докато Франк Капра се приближава към сцената, за да вземе статуетката си, осъзнава, че победител всъщност е Франк Лойд. Капра казва, че връщането му към мястото му е било „най-дългата, тъжна и размазваща разходка” в живота му. Печели своя първи „Оскар” година по-късно.

През 1993 година Том Ханкс става най-добър актьор за ролята си на адвокат със СПИН във филма „Филаделфия”. Получавайки наградата си, той благодари на своя гей учител по актьорско майсторство от училище. Има обаче един проблем. Учителят е пазил своята сексуална ориентация в тайна. Е, поне до речта на Том Ханкс тя е била такава.

Мелиса Лео излиза да получи наградата си за най-добра актриса в поддържаща роля през 2010 година и някак си в речта й се промъква думата с F (f*ck). Последвалото „опааа” не успява да поправи грешката. Зад кулисите тя се извини на всеки, който се е почувствал обиден.

През 1972 година Марлон Брандо отказва да получи награда за най-добър актьор за ролята си в „Кръстникът” в знак на протест срещу отношението на наградите към индианците. Актрисата Сачин Литлефатър, която е представител на племето апачи, излиза на сцената от името на Брандо, за да прочете позицията му. Продуцентите на церемонията отказват да й разрешат да дочете словото на Брандо и от следващата година приемането на наградата от пълномощник се забранява.

Някои се борят за 15 минути слава, други – за 5. Джулия Робъртс отказва да се съобрази с времевото ограничение, когато приема „Оскар”-а си за ролята на Ерин Брокович. Вместо 45 секунди, тя говори 5 минути, в които благодари на всички, които е срещала в живота си. Забравя обаче един важен човек – истинската Ерин Брокович.

Джон Траволта е известен със смущаващото си поведение на червения килим, особено след като неочаквано целуна Скарлет Йохансон. През 2014 година той кани на сцената талантливата певица Адел Дазем заради хита „Let It Go”, спечелил наградата за най-добър оригинален саундтрак. Единственият проблем е, че името на изпълнителката е Идина Мензел.