"Четири сватби и едно погребение", 1994. Хю Грант и Анди Макдауъл в младите им години: дори само заради красотата им си струва да изгледате още веднъж тази комедия
"Trainspotting", 1996. Когато Анжела Недялкова е била само на пет години, излиза култовият филм, в чието продължение едва ли детето тогава си е мислело, че някой ден ще участва
"Английският пациент", 1996. Филмът по едноименния роман на Майкъл Ондатджи има 9 награди Оскар (вкл. за „най-добър филм“, „най-добра режисура“ и „най-добра поддържаща женска роля“ на Жюлиет Бинош) и 3 награди Златен глобус
Трагикомедията "Време за мъже", 1997. Много награди и все заслужени
Алън Бенет адаптира собствената си, едноименна пиеса и резултатът е сценарият на “Лудостта на крал Джордж” - пламенен, остроумен и изненадващо състрадателен портрет на умопомрачението в политиката и политиката в лудостта
"Влюбеният Шекспир", 1998, разказва любовната история на драматурга Уилям Шекспир (Джоузеф Файнс) по времето, когато той пише пиесата Ромео и Жулиета. Филмът спечелва спечелва седем награди Оскар, вклчително за Най-добър филм, Най-добра актриса (Гуинет Полтроу) и Най-добра поддържаща актриса (Джуди Денч)
"Две димящи дула", 1998, е филм на Гай Ричи, който пише сценария и режисира лентата. Филмът печели на Ричи международно признание и представя пред световната публика актьорите Вини Джоунс и Джейсън Стейтъм
"Нотинг Хил", 1999. Историята на Такър и Ана Скот завинаги превърна филма в една от най-добрите романтични комедии
"Елизабет", 1998. Британският биографичен филм на Шекхар Капур издига Джефри Ръш и Кейт Бланшет на небосклона на звездите
"Остатъкът от деня", 1993 с участието на Антъни Хопкинс и Ема Томпсън показва в детайли животът и взаимоотношенията в английското имение Дарлингтън Хол през 1930-те години
Най-добрите британски филми от 90-те
Десет номинирани за Оскар за най-добър филм и два победителя, Златна палма, десетки класики в комедията и едно завръщане на Джеймс Бонд…деветдесетте бяха силни години за британското кино.
Поколението на милениалите отрасна с „Четири сватби и едно погребение“, стискаше палци (отново) на Хю Грант в „Нотинг хил“ и откри Ралф Файнс в „Английският пациент“.
Мдам, 90-те бяха силни години в много отношения и киното на Острова не прави изключение.
В галерията събрахме филма, които са ни любими от това време и признаваме, че сме гледали повечето от тях минимум по два пъти (ама минимум).
Кои са вашите любими?
