La La Land: Амбициозен, вълнуващ, красив…
Романтика, кино, джаз… Ема Стоун и Райън Гослинг са елементите, които събират в едно най-добрия коз на седмото изкуство през тази година. Виновен за всичко това е младият режисьор и сценарист Деймиън Чазел.
Само на 31 години Чазел може да се похвали, че е един от най-продуктивните и успешни творци на киното за последните няколко години. Той има четири режисьорски проекта зад гърба си, единият от които късометражен, номинация за „Оскар“ и „Златен глобус“ и е един от малкото хора, след ерата на Боб Фоси, които могат да те ентусиазират с музикални филми.
Деймиън Чазел прави вълнуващо кино. За това говори още първият му голям успех – великолепният Whiplash, който му носи номинация и „Оскар“ на Дж. К. Симънс. Ако някой ви попита дали и защо трябва да гледа Whiplash, то спокойно може да му отговорите, че това е един от най-добре направените, страхотни и екзалтиращи музикални филми за последните години, без да има претенция да е такъв. Но той е кино в чист вид. Вълнуващ, емоционален, красиво заснет, добре изигран… И всичко това се случва под диригентската палка на един млад, приличащ на задръстен тийнейджър американец.
Вторият голям режисьорски проект на Чазел идва две години след първия му и носи името La La Land. Амбициозен, грандиозен, пищен, музикален… в него ще откриете всичко онова, за което киното се е борило години наред, от мига, в който звукът е пробил в лентата и актьорите са започнали да говорят и свирят.
La La Land разказва романтичната, почти захарно-приказна история, на млад амбициозен джаз певец, с мечта да отвори свой собствен клуб и идеалистично настроена актриса, с амбиции за пробив в Холивуд. Двамата се срещат случайно под светлните на красивия Ел Ей и тяхната връзка започва, обагрена с песни и танци, развиваща се в четири сезона, подобно на симфония на Вивалди.
La La Land е филм, който работи на много нива. Той ще се хареса и на не толкова обременения зрител, който винаги очаква киното да му донесе нещо повече от просто вълнение, и на онзи, който иска седмото изкуство да го трогне, да е „по-голямо от живота“, да го разплаче, въздигне, възбуди, да му каже сложните неща по простичък начин, както само най-големите майстори умеят.
La La Land е романтичен поглед към стария Холивуд. Към онова, което киното умело се опитва да забрави, че е и на негово място иска да настани филми с ефекти, лоши сюжети и мъже облечени в тесни чорапогащници. Благодарение на филми като този обаче хищните нужди на истинския ценител и киноман са задоволени и той е склонен да преживее още стотина блокбастъра с коли, извънземни и Капитан Америка, без да му мигне окото. Защото някъде из киносалоните съществуват филми като La La Land.
Чрез музика, танци и ярките цветове и светлините на града La La Land проследява романтичната връзка между Миа и Себастиян – нейното начало, възход, апогей и евентуален крах, заедно с техните опити да се котират в света на големите, успешните и обичаните артисти. Едното винаги е за сметка на другото и Деймиън Чазел го знае, затова и го разказва така добре.
La La Land е романтичният поглед към киното и любовта. Към връзката между двама души и амбициите. Към пътищата, които можем да поемем, но в крайна сметка не го правим. Към нещата, които можеше да са, но в крайна сметка не се получават. Към изгубените мечти, към емоциите, към нещата, които искаме, онези, които имаме и компромисите, които правим.
И всичко това Чазел успява да облече в сюжет, музика, танци и великолепните Райън Гослинг и Ема Стоун. Те двамата имат страхотна динамика, синхрон и такава химия на екран, че от време на време ти става гадно, че не са двойка в живота. Но подобно на филмите, в които участват тяхната магия е само за екран. И те са перфектни в нея.
През изпълненията до музиката La La Land е кино в чист вид. Великолепен, чувствен, амбициозен филм, който върши своята работа добре. И вълнува. И ще вземе награди. Колкото повече, толкова по-добре.
