„Книга за джунглата“: Когато Киплинг срещна Дисни

Всички познават класиката на Ръдиард Киплинг „Книга за джунглата“, писана в края на 19 век. Повечето хора обаче я знаят най-вече заради взеизвестната анимация на „Дисни“ от 1967-а, която адаптира романа.

Книгата на Киплинг, макар да се води детска, е доста страшна и дори малко по-мрачна, отколкото първата киноверсия предполага. И все пак хората познават историята на малкия Маугли – човешко дете, отгледано от вълците в дивите джунгли, което общува с животните, а най-добрите му приятели са пееща безгрижна мечка и сериозна великолепна пантера, именно от анимацията.

Странно е, че между първата версия на филмчето по „Книга за джунглата“ и новата версия, отново дело на „Дисни“, трябва да минат близо 50 години.

Този път обаче студиото решава да си свърши работата по-добре. В новата киноверсия на романа, те вкарват малко от мрачната и тъжна нотка на Киплинг. Не е точно като оригинала, но се доближава повече от първия, прекалено весел вариант на историята.

Самият Ръдирд Киплинг, макар и британец, е роден в топлата Индия. Живял е там години и почти цялото му писано творчество винаги го връща към това кътче земя. Въпреки всичките кусури на една от най-екзотичните точки по света, Индия – особено под перото на Киплинг – винаги звучи интересна, вълшебна и много вкусна. Всички истории на автора – разкази, новели и статии, непрекъснато отиват натам, назад във времето, към една дива и екзотична, дори малко измислена страна, която той обича.

Киплинг е всеизвестен с прекрасната си „Книга за джунглата“, написана трогателно, но лично аз препоръчвам и останалите му неща, включително и ранните му хумористични разкази. Никога няма да съжалявате, че сте надникнали в различния свят на подредения и леко откачен Ръдиард Киплинг.

Неговата „Книга за джунглата“ претърпява възраждане, а винаги е хубаво, когато качествена книга се превърне в качествено кино. Тази година и само две по-късно, ще имаме шанс да видим цели две филмови версии на „Книга за джунглата“. „Дисни“ успяха да се класират първи. Техният филм, оглавяван от актьора и комик Джон Фавро като режисьор, излезе по кината този петък.

Фавро, макар да не е най-добрият актьор на света, успява да се справя с бомбастичните продукции и да прави изключително прилични, гледаеми, интересни и динамични комерсиални филми. Негови са първите два филма за Железния човек от гигантския франчайз на Marvel. Който ги е гледал, знае – Тони Старк, в ръцете на Фавро се превръща в чаровен супергерой, поставен в центъра на динамичен и визуален сюжет.

Фавро имаше проблеми с „Дисни“, но очевидно старите дрязги са оставени настрана заради правеното на повече пари и бомбастични филми. Когато решиш да снимаш нова версия на „Книга за джунглата“, не искаш да се прецакаш сам, нали? „Дисни“ знаят най-добре отговора на този въпрос.

Втората версия на класиката на Киплинг ще е дело на Анди Съркис – в пъти по-добрият актьор от Фавро, но дали ще разкаже по-интересно историята на малкия Маугли, вече само времето ще покаже. Неговият филм трябва да излезе по кината на 19 октомври 2018 година.

Във версията на Джон Фавро намираме имена като Идрис Елба, Скарлет Йохансон, Бен Кингсли, Лупита Нионг`о, Бил Мъри, който дори пее онази великолепна позитивна песничка от първия филм, защото само Бил Мъри би могъл да е жестокия безгрижен мечок Балу, Джанкарло Еспозито, Кристофър Уокън и разбира се, единственият физически присъстващ актьор в кадър – малкият Нийл Сетхи.

Фавро има две огромни предимства на режисьорския стол – знае точно за какво и как да използва актьорите, които кани и знае как да разказва динамични и пищни истории. Всичко това важи за „Книга за джунглата“. От еротичния глас на Скарлет Йохансон, а ние знае колко изумителна може да бъде тя само с гласа си, която играе омайната змия Каа, през британския акцент на Идрис Елба, като злия тигър Шир Хан, чак до великолепния Бил Мъри, който пее, че „трябва да забравиш проблемите си“ – Фавро е уцелел десетката. Към това добавям и малкия Нийл, който е единственият жив актьор в кадър, но играе така все едно животните са хора, които присъстват около него. Той ги докосва, реагира по най-истинския начин, който е възможен.

Третият огромен плюс на игралната версия на „Книга за джунглата“ са ефектите. Животните са толкова реалистични, че изобщо не ти се вярва, че това всъщност са анимации и ефекти, и че ако отидеш в някоя дълбока джунгла няма да срещнеш Багира – сериозен и грациозен, който ти говори като лорд, просто защото е озвучен от Бен Кингсли.

Освен това „Книга за джунглата“ е хванала част от мрачната нотка на Киплинг, има няколко страшни момента, които биха изплашили по-малките, затова не се лъжете да водите деца на него. Още им е рано да гледат как животни с очевидни психопатски наклонности се държат като гадна четиринога версия на мъж с комплекси и убиват други животни…

Иначе, ако обичате приказките, страшните истории и дълбоките гори, и ако по някаква ужасна нелепост в живота никога не сте се срещали с творчеството на Ръдиард Киплинг, то може да отидете и да видите „Книга за джунглата“.Едновременно приказен и комерсиален – киното, което предпочитаме за събота следобед.