Филаделфия
От песента на Брус Сприйнгстийн, през гнева на Дензъл Уошингтън до тъгата по лицето на Том Ханкс, „Филаделфия“ е филм, който не е оставил нито един човек безразличен. За него се заредете с кърпички и търпение, а когато свърши не се притеснявайте, че сте гневни на света, мразите хората и ви се плаче постоянно. Той има този ефект. „Филаделфия“ носи първия „Оскар“ на Том Ханкс, който играе хомосексуалист, болен от СПИН и показва една много различна страна на човешкото зло.

Обществото на мъртвите поети
„O Captain! My Captain!“ сигурно е най-известният цитат от този великолепен филм. Заглавието на поемата на Уолт Уитман е показателен и може да ви даде много ясна представа за тона му. „Обществото на мъртвите поети“ е филм, който не трябва да се разказва, а преживее. В него ще откриете всичко – от любов, през приятелство до вдъхновение, а поезията и изпълнението на Робин Уилямс са най-приятния бонус, който един зрител може да получи.

Човекът слон
Истинската история на Джоузеф Мерик, човек роден с външен недъг, станал известен като Човекът-слон, може да разплаче и най-коравосърдечния човек на света. Подиграван и смятан за изрод, Мерик бяга от дома си, работи в цирк и става близък с хирург, който иска да му помогне. Джон Хърт играе Мерик, а Антъни Хопкинс е неговия приятел. Дейвид Линч прави филм за живота му през 1980-а, който носи 8 номинации за „Оскар“ и ще ви трогне, шокира и впечатли дълбоко.

Ново кино Парадизо
Ако обичате киното, истински го обичате, това е вашият филм. Джузепе Торнаторе прави своето обяснение в любов към седмото изкуство, като го преплита със спомени от детството, любовта и приятелството. Малко момче развива близка връзка с местен прожекционист, който го запознава с магията на киното. Години по-късно малкото момче, вече голям мъж, се връща там. Трогателен до сълзи, особено на финала си, този филм няма да ви остави безразлични.

В небето
Анимационното предложение в нашата селекция е дело на майсторите от Pixar. Възрастен, тъжен мъж и малко момченце, тръгват на необикновено приключение. За единият това е едва началото, за другият, уви, е финалът. „В небето“ е цветен, пищен филм, в който нотките на тъга се прокрадват едвам, едвам, докато накрая не те хващат за гърлото.

Моето момиче
Едно нестандартно, тийн предложение за финал. За всеки, който е израснал през 90-те, „Моето момиче“ сигурно е първият тъжен филм, в който се запознаваш с първата любов и смъртта. Освен това е филм от времето, в което Маколи Кълкин все още беше едно великолепно момче на екран. „Моето момиче“ разказва за приятелско-любовната история на малко мило момче и умно будно момиче. И те води до изводите, че понякога хубавите неща в живота ни се изплъзват ненадейно и започваме да ги искаме и ценим, едва когато ги загубим.