Късметът на Логан
Стивън Содърбърг, известен режисьор и сигурно единственият популярен човек, който може да ви каже как да извършите банков обир, без да ви хванат, има вредния навик през няколко години да влиза в обяснителен режим, за да сподели как смята да се откаже от киното.
До този момент това не се е случвало никога, но заканите държат влага на част от зрителите, които започват да се вайкат, че седмото изкуство ще изгуби много. Последното всъщност е вярно. Содърбърг е режисьорът, на когото киното дължи филми като „Ерин Брокович“, „Соларис“, „Трафик“ и „Бандата на Оушън“. Той се е отбелязал и на малкия екран с няколко доста приятни заглавия. В никакъв случай основополагащи или животопроменящи, но изключително интересни и гледаеми.
Един от най-големите плюсове на Стивън Содърбърг, освен невероятно органичното преплитане на визия с криминални дейния, е начинът, по който умее да изгражда чудесни образи и да избира още по-чудесни актьори за тях.
След поредния опит за отказване от киното, Содърбърг сяда на режисьорското място, за да разкаже забавно-тъжната история на братята Логан – единият е куц, а другият няма ръка. Простете, длан. Двамата не са особено умни, но са добросърдечни момчета от Западна Вирджиния, които нямат голям късмет в живота. Освен че не ги е надарил с чар и красота, животът е решил и да ги ощети откъм елементарни битови и емоционални нужди. Куцият остава без работа и бившата му жена иска да му вземе детето, а онзи без ръката прави продънени коктейли в още по-продънен бар, вярвайки, че е прокълнат.
И така животът на братята Логан си тече. Тихо, монотонно, окъпан в булшит и ежедневни тъпотии. Докато по-оптимистично настроеният от двамата не решава, че е време да се вземе в ръце и да оправи живота си. За целта онова, което трябва да направи, е да обере банка. В Западна Вирджиния няма много банки с големи сейфове и пачки с пари, но за сметка на това там ежегодно се прави огромно рали на НАСКАР, където идват купища кинти. Затова двамата братя решават да оберат него. По-умният съставя план от 10 точки и си намира помощници.
Содърбърг, заедно със сценаристката Ребека Блънт, която е измислен образ и никой, дори и кастът не знае коя е тя, запретват ръкави, за да направят една по-простовата, изключително забавна, органична и много добре изпипана нова версия на „Бандата на Оушън“. Вместо банда имаме шестима идиоти с мръсни коси, една жена с много дълги нокти и много къса пола и Сет Макфарлън в ролята на идиот.
„Късметът на Логан“, като повечето неща, които Содърбърг прави в последните години, е страхотна шега както с жанровите клишета, така и с неговите лични стари филми, оттук и връзката с „Бандата на Оушън“. Всички строго определени неща, които една криминална комедия, която има за цел първо да забавлява, а после да поучава, трябва да има, са тук. Просто са обърнати навън и навътре, а след това са променени. Разбира се, зрителят не усеща, че е заблуден почти до финала.
Вторият най-голям плюс на „Късметът на Логан“ освен чудесния сюжет, визуализиран по най-функционалния и великолепен начин, е неговият каст.
Адам Драйвър и Чанинг Тейтъм влизат в ролята на братята Логан, а компания им правят Даниел Крейг с патешко руса коса, Сет Макфарлън с ужасни мустаци и внучката на самия крал на рока – Райли Киоу. Към тях, в по-малки роли, добавяме Кейти Холмс, Хилари Суонг и Катрин Уотърстоун. Те съставляват пъстрата фауна на това филмово бижу, което със скорострелен шут ни вкарва в по-доброто кино, което бележи идването на есента. Оттук и препоръката ни да го гледате. Кога и как, си решавате вие.
