„Играта на играчките” (Toy story)
Това е първият (и успешен) опит за новаторския подход на “Pixar”. За него се твърди, че на аниматорите са били нужни по 13 часа, за да създадат всеки кадър. Историята за легендарния каубой Уди, космическия герой Бъз Светлинна година, г-дин Картофена глава и техните приятели, е любима на много (пораснали) деца по света. Това, което не знаем обаче, е, че в оригиналната идея Уди не е бил каубой, ами кукла на вентрилоквист. Ако това предизвиква страшни образи в главата ви, не сте сами. Точно връзката на тези кукли с хорър филмите е била причината това да се промени. Създателите на филма не искали симпатичният им герой да бъде свързван с нещо ужасяващо и затова го променили. И слава богу.

„Уол-и” (Wall-e)
Гласът на Уол-и е създаден от легендарния звуков дизайнер Бен Бърт. Познатото бибипкане на R2D2 от „Междузвездни войни” също е дело на Бен Бърт. Такива са и вечните звукови ефекти на светлинния меч, тежкото дишане на Дарт Вейдър, гласът на E.T. от едноименния филм. Всички те съставят едно огромно електронно-звучащо семейство от герои, на които е вдъхнат живот от един и същи човек.

„Чудовища ООД”
Историята на Съли, Майк и малката Бу със сигурност е незабравима. Ала режисьорът Пийт Доктър споделя, че оригиналната идея за филма била доста различна. Той щял да бъде за 30-годишен мъж, който мрази работата си на счетоводител. Един ден той получава от майка си книга с картинки на чудовища, които рисувал като малък. И изведнъж те оживяват и започват да следват всяка негова стъпка. Скоро осъзнава, че те представляват страховете, които трябва да преодолее. В този си вид историята щеше да бъде доста по-тъмна, от това, което сме свикнали да виждаме от „Pixar” и промяната може би е била за по-добро. Ето и разкритието на една мистерия, с която винаги се свързва тази анимация – какво е истинското име на Бу. Отговорът се намира в ъгъла на рисунката, която тя дава на Съли – точно там е изписано името Мери. Ето, вече знаете.

„Рататуй” (Ratatouille)
Симпатичен плъх, който може да готви. Звучи абсурдно, но пък филмът печели истински голяма популярност. Толкова голяма, че търсенето на плъхове за домашни любимци се повишила с 50%, според британска верига магазини за животни. А това да убедиш толкова много хора, че си заслужава да гледат плъх вкъщи, наистина е забележително. Също е забележително как в стремежа си да спестят време, създателите на филма оставили всички човешки герои във филма без пръсти на краката. Но пък явно това не е голям проблем – анимацията си е доста успешна, дори и с това малко несъвършенство.

„Играта на играчките 2” (Toy story 2)
Продължението на изключително успешния първи филм на “Pixar” изглеждало обречено на провал от самото начало. Филмът бил плануван да бъде издаден директно на DVD, но по-късно било взето решение да бъде излъчван и в кината. Това затруднило много създателите му, защото анимацията „просто не се получавала”. Цяла година тя била сглобявана и разглобявана отново и отново, коствайки на компанията много средства. Когато нещата изглежда най-после започнали да изглеждат добре, една компютърна команда за малко щяла да провали целия проект. 90% от работата по филма била напълно изтрита. Нужна била цяла година, за да се възстановят всички щети. За щастие техническият директор Гейлин Сюзман имала копие на филма, върху което работела от дома си, което успяло да възстанови повечето от данните. И ето как цялото бъдеще на „Pixar” било спасено от един компютър.

„Невероятните” (The Incredibles)
„Съвпадение? Не мисля!” – няма значение дали сте гледали филма, тази фраза със сигурност ви е до болка позната. Ако не знаехте от къде се взела тя – ами точно от тази анимация. A ако наистина не сте я гледали, това е грешка, която бързо трябва да поправите. „Невероятните” е истински иноватор във вселената на “Pixar”, а и изобщо. Това е първият им филм, в който главните герои са само човешки същества (създателите са ползвали книги по анатомия за справки). В него са анимирани 4 пъти повече места, отколкото в която и да било друга анимация на компанията. Той е и най-дългият им филм към днешна дата – цели 121 минути.

„Отвътре навън” (Inside Out)
Запленяваща история за това как работят емоциите ни и какво всъщност се случва в главата ни. „Отвътре навън” е една от най-новите продукции на „Pixar”, която съвсем наскоро обра почти всички важни филмови награди. И с право. Филмът успява да докосне всеки от неговата аудитория по забележителен начин. Може би сте забелязали, че Радост е единствената героиня в него, която излъчва собствена светлина. Това щяло да бъде отличителна черта на всеки един от героите, но анимирането на всички поотделно се оказало твърде скъпо и се наложило създателите да се ограничат само до нея. Интересен факт е също, че с цел да достигнат до възможно най-голяма аудитория, на създателите на анимацията им се налага да променят някои сцени, в зависимост в коя държава ще се излъчи тя. Така например, в оригинала Райли отказва да яде броколи, но в Япония тя се цупи на чушки. Или пък спортът в главата на баща й някъде е Хокей, а на други места – Футбол, защото е по-добре познат.

„В небето” (Up)
Това е филмът, който успява да разплаче малки и големи още в първите си 10 минути, но пък след това им се отплаща, като ги отвежда на незабравимо пътешествие с балони. Да, точно тези балони или по-скоро броят им, са обект на безкрайни спорове. Колко всъщност са балоните, които успяват да понесат къщата на Карл в небесата? Вече имаме отговор на този въпрос – двама от създателите на анимацията споделят, че балоните са точно 10,297. Край на споровете! Друг е въпросът колко балона наистина са необходими, за да издигнат цяла къща? Всъщност е изчислено. Учени твърдят, че за да се случи това, ще ни бъдат необходими около 12 милиона балона, пълни с хелий. За съжаление това май е доста нереалистично и детските ни мечти да се пресъздаде филма на живо изглежда са минимални.