Gods and Monsters: „Мумията“ се завръща
Екшън франчайзът „Мумията“ е приключенска кино тупалка с фантастични елементи, която се появява за първи път през 1999 година. В него Брендън Фрейзър е по-глуповатата и грозновата версия на някакъв вид Индиана Джоунс wannabe, който не търси древни артефакти, а се бори с проклятия и съответно чудовища.
Първата част получава приличен комерсиален успех, номинация за „Оскар“ и дори успява да подлъже някаква женска аудитория, че Брендън Фрейзър е секси. Може би това се дължи на факта, че Брендън с вида на загубеняк, облечен в костюм с каки нюанси, успява да пребори с двете си голи ръце древни чудовища, с които никой друг не се справя, и Рейчъл Уайз му прави компания.
Две години по-късно „Мумията“ получава втора част, а още седем след това и трета. И двете без особен успех, от какъвто и да било характер.
Подобно на повечето не лошо замислени като идея, но по-скоро нескопосано осъществени като практика неща, и „Мумията“ минава за приличен приключенски филм, ако го бяха продуцирали Hallmark. Той е нещо като тоталния провал „Съкровището“, но без вътре да присъства звезда от ранга на Никълъс Кейдж, който по онова време минава за яката работа.
И двете продукции обаче в същината си са кино за пуканки, чието гледане е точно толкова излишно, колкото и яденето на самите пуканки. Създават ти моментно усещане за приличност, но след 5 минути си забравил, че са се случили.
„Мумията“ обаче, за разлика от „Съкровището“, не се отказва лесно и близо десет години по-късно решава да се възроди, подобно на злодей обвит в бинт и забутан от девет планини в десета, за да тормози нещастния летен зрител.
Важно е да се знае и да не се бърка – този франчайз няма нищо общо с хорър ноар филма „Мумията“ с Борис Карлов от началото на 30-те. Впоследствие появилите се филми някоко години по-късно, може би по-скоро отговарят на някакъв вид инспирация на онова, на което сме свидетели днес, макар и пак това да не е много точно.
Тази година обаче, в подновения си и изтупан от прахта вид, „Мумията“ се е запасила с една супер екшън звезда в лицето на Том Круз, една класна звезда – Ръсел Кроу и две пички – по-добрата София Бутела и леко измитата чиния Анабел Уолис. Някъде там се прокрадва и комикът Джейк Джонсън, като по-тъпия и грозен, но адски забавен, най-добър приятел на Том Круз. Джейк, уви, изглежда като човек който тотално е объркал филма, жанра и хората, но е бил набутан там и играе, защото няма как да се измъкне.
Цялата тази приятна и пъстра компания, съставлява основното звено на новата „Мумия“. Но дори и Том Круз и Ръсел Кроу не могат да спасят този умрял в зародиш франчайз. Дори и София Бутела, която е толкова секси.
Сюжетът на „Мумията“ работи на елементарно ниво – древна принцеса е отритната от трона, заради което приема злите сили, пробужда боговете, съответно бива заточена, а впоследствие хиляди години по-късно освободена, за да се надигне отново и да сее зло, докато управлява света. „Мумията“ създава първия си женски злодей и дори тук не се справя като хората.
Персонажите са плоски, сюжетните линии са кухи, а разиграването на смешки с археологически и исторически хумор не се получават. Том Круз може и да прави сам каскадите си (така съм чувала), но дори това не го спасява.
„Мумията“ изглежда като филм, който е похарчил хиляди пари за снимки в Кайро, хонорара на Том Круз, татусите на Бутела и костюма на Уолис, но е спестил от най-важното – сценарист.
Добрият екшън, подобно на всеки филм от какъвто и да било жанр, има нужда, отчайваща нужда, от първото и много важно нещо – готина история. Хумор, ясен сюжет, батални сцени, всички те трябва да са заложени в сценария и чак тогава се появяват приятните гледки и добрите ефекти.
„Мумията“ уви, издиша и откъм режисура. Ефектите ги има, монтажът е динамичен и същевременно филмът нито те трогва, нито те хваща за гърлото. Напрежението отсъства, така както отсъства страст в изпълнението на Том Круз. Всичко е наблъскано с клишета, които приличат на неприятен сбирщайн от сцени, лафове и кадри, които вече някъде някой е направил и ние сме гледали.
„Мумията“ те кара да се прозяваш още на 20-тата си минута, защото вече знаеш как ще свърши и какво ще се случи междувременно.
Вярвам обаче, че дълбоко в себе си, геният който стои зад този продуктов комерсиален кошмар, а именно Алекс Кърцман и три броя сценаристи, твърдо смятат, че са ъпгрейднали франчайза с идеята си да вкарат култов литературен персонаж в сюжета, а именно д-р Джекил и неговото алтер его мистър Хайд.
Онова, което те смятат за свой най-голям плюс обаче, е и техният най-лош минус. Смесването на жанрове, митология, персонажи и произведения не е довело до нищо добро. И резултатът тук е същият. От една страна ние имаме сюжетната линия със злата мумия, надигнала се да сее зло, а от друга – тотално различния филм, в който д-р Джекил е начело на агенция по сборище на чудовища. И в центъра на всичко това е нещастният Том Круз, който нищо не разбира, може би защото в действителност той се е чувствал точно така. Разбира се, Том е непобедим и успява да поеме тежестта на цялото проклятие, което му се стоварва, върху крехките си рамене.
„Мумията“ е лош и не особено интересен франчайз, това беше ясно още през 1999 година. Всякакви нейни подновявания и ъпгрейти, само я закопават, подобно на египетски труп, вместо да я изваждат от плаващите пясъци, в които се намира. Тя е по-скъпа и претенциозна версия на „Библиотекарите“, „Съкровището“ или някой треторазряден роман на Дан Браун.
Да, замислена е като голям франчайз и съдейки по финала й, може да се очакват и следващи части. За наше нещастие.
