Game of Thrones, сезон 7: „първият път“ на един дилетант
Това казваха всички, на които казвах, че възнамерявам да гледам премиерата на седмия сезон на Game of Thrones. Проблемът беше в това, че в последните седем години умишлено отказвах да имам какъвто и да било допир до сериала, за който всички киномани говореха. Всяка пролет ежеседмично профилът ми в социалната мрежа се пълнеше от смешки и закачки, които не разбирах, и цялата шумотевица откровено ме дразнеше. Вродената ми предубеденост към всичко свръхпопулярно ме спираше да дам шанс на историята за Седемте кралства.
До тази година. Попаднах в обстановка, в която всички около мен бяха заклети фенове на поредицата на Дейвид Бениоф и Ди Би Уайс. В офиса, зад мен има голям плакат на сериала, в кухнята има чаши с логото му, около мен непрекъснато се обсъждат подробности от сюжета, които отварят началото на цели дискусии. И без да се усетя се поддадох. Все повече исках да дойде юли месец, за да видя за какво е целият този шум.
Умишлено или не, но не успях да гледам предишните шест сезона. Накрая се примирих с факта, че ще започна да гледам този сериал, без абсолютно никаква информация за предисторията, героите и всичко останало. Всички се опитваха да ме разубедят. По-добре да съм гледал предишните сезони първо и да стигна до седмия. Прекалено сложно било. Но не! Аз исках да бъда част от вълната, която започна да се надига седмици преди премиерата снощи. Пък ако ще нищо да не разбера. В най-лошия случай поне щях да видя няколко красиви замъка.
Така, като най-заклетите фенове, станах през нощта на 17 юли и с най-добрия ми приятел се настанихме пред телевизора. Не бях съвсем гол и бос – предишния ден изкарах кратък обучителен курс при него (заклет фен на сериала) и знаех горе долу основната линия, даже предварително си бях харесал от разказите му героинята на Даяна Риг. Приятелят ми беше в неприятната роля на човека, който трябваше по време на сериала да отговаря на въпросите ми. „Тия сега брат и сестра ли са?“, „Тя от кой род беше?“, „Аха, значи тия искат да убият ония.“…
В пет часа вече знаех за какво беше целият този шум, от който се дистанцирах години наред. Разбира се, всички бяха прави – не разбрах и една трета от това, което видях на екрана. И пак ми хареса! Какво ми хареса ли? Не вярвах, че някога ще го кажа, и то за сериал, който по всеки критерии и далеч от това, което харесвам, но всичко ми хареса.
Атмосферата на Game of Thrones просто те поглъща. И това ти харесва. Гледаш история, за чието начало и герои не знаеш нищо, но виждаш проблемите им тук и сега, и мислиш за това. Всеки един от актьорите е безупречно добър. Няма такъв, на когото да не вярваш. Това неминуемо грабва. След това идва сценографията, която с мащаба си те оставя безмълвен. А фактът, че повечето от снимките са правени в реална среда(в Северна Ирландия, Дубровник, Испания, Шотландия, Исландия) прави представата за всичко още по-зрелищна и вълнуваща.
Но това, което най-много впечатлява, и заради, което не само ще следя новия сезон, но и ще се върна шест сезона назад, е онова, без което никоя история не би била успешна. Героите. Ако щеш снимай най-зрелищните кадри, при -220 градуса, викни най-добрите актьори и убий безброй души. Но ако нямаш характери, които да снимаш, които актьорите да изиграят, и които да убиеш после, няма никакъв смисъл. Тук обаче всеки един герой носи своята неповторима уникалност и те увлича с биографията си. Не само действията впечатляват. Цялата психология на персонажа буди интереса ти. Виждаш (тук пак правим препратка към актьорската игра, без която не може) десетки вселени, за които не знаеш нищо, но усещаш, че всяка една е действащ вулкан, опъната струна, която всеки момент ще се скъса. Това е интересното. Това те кара да искаш още, да искаш да се запознаеш с всички. Това е основата, на която стъпва всяка добра продукция. Тук, естествено, мащабът стига до невиждани в телевизията досега величини, като надгражда историята с всичко останало – актьори, режисура, сценография, кинематография, музика, ако щете дори грим и прически. Помислено е за всичко.
Така започна историята на един все още много млад и зелен фен на Game of Thrones. След 6 години отричане. Защото понякога е изключително сладко да се предадеш. Приятно е за се загубиш в историята. Защото сега предстои още по-приятният процес да се намериш. А по пътя със сигурност ще откриеш нови неща. Дали това е добро начало на фона на миналите сезони, няма как да знам. Знам само, че нямам търпение да стана отново в 3:30 следващия понеделник.
