"Закуска в Тифани" (Breakfast At Tiffany's, 1961)
Тук лента и книга се различават доста. Повечето хора свързват Одри Хепбърн с черната рокля и тиарата, които носи в култовия филм. Но в романът на Труман Капоти нещата изглеждат доста по-различно. Холи Голайтли далеч не е миловидното момиче тип "Хепбърн" а по-скоро е Лайза Минели в "Кабаре" - далеч по-разкрепостена и наивна. Освен това между страниците на романа така и не се случва любовната връзка между Холи и Пол (а да – който в книгата се казва Фред). Щастливият край не прощава никому.

"Непознати във влака" (Strangers on a Train, 1951)
Романът на Патриша Хайсмит става първопричина за много филмови адаптации през годините, една от които е тази на "Талантливият мистър Рипли". Но никоя от тях не блести така, както тази на Алфред Хичкок. Историята е за двама мъже, които се срещат във влака и решават да си "разменят" убийства. Така всеки ще се отърве от своята нежелана персона и ще остане чист. Поради цензурата в киното по онези години, много от сцените в книгата са смекчени на екрана. В романа например Гай изпитва толкова силна вина затова че Бруно убива съпругата му, че стига дотам да убие баща му. Това действие довежда до драматичен изход за героя между страниците. Във филма обаче след смъртта на Бруно, Гай се запознава с втората си съпруга и всичко свършва щастливо (доколкото щастливото и Хичкок вървят ръка за ръка).

"Момиче за един сезон" (Fever Pitch, 2005)
Ето това е един от онези примери, в които само заглавието е еднакво. Филмът е базиран на мемоарите на Ник Хорнби: Fever Pitch: A Fan's Life. В лентата обаче е проследена историята на Бен, който се запознава с Линдзи и двамата заедно преодоляват обсесията му към бостънския бейзболен отбор. Оригиналната история всъщност е за манията на Хорнби към футболния отбор Арсенал. И тук каквито и да било прилики приключват.

"Гърбушкото от Нотр Дам" (The Hunchback from Notre Dame, 1996)
Имало е много адаптации по романа на Виктор Юго, но тази на Дисни е най-популярната. И дори тя доста се различава от романа, в който страстта, геноцидът и грехът са само част от застъпените теми. На страниците например Есмералда е обесена а Квазимодо е погребан жив с нея. Естествено не можем да видим всичко това във филм на Дисни, затова във филма Квазимодо успява да спаси Есмералда. Въпреки всичко не живее дълго и щастливо с любимата си, но пък за сметка на това става един от членовете на парижкото висше общество.

"Талантът" (The Natural, 1984)
Опорната точка в сюжета на филма от 1984 г. и книгата от 1952 г. остава същата – застаряваща бейзболна звезда първоначално приема оферта за нагласен мач, от която в последствие се отказва. Финалният изход обаче се различава. Типично за киното, всичко приключва с успех – Рой Хобс печели мача и донася слава на отбора. В книгата обаче историята е по-мрачна – той се опитва да спечели мача, но финалният удар се оказва неуспешен. Резултатът е вечно съмнение дали не е загубил мача умишлено.

"Дневниците на принцесата" (The Princess Diaries, 2001)
Това е едно от нещата, за които съжаляваме, въпреки че харесваме филма. Но кой не би искал да види героинята на Джули Андрюс така както е в книгата – егоцентрична баба, пушеща цигара от цигара и подаваща се от прозореца на колата? Да не говорим за бащата на Миа (Ан Хатауей), който в романите е жив. И ако при първия филм все пак има някакви сходства с книгата, то във втория те почти липсват.

"Бъди до мен" (Stand By Me, 1986)
Типичният пример за това какво се случва с един роман, когато попадне в холивудски ръце. Докато в книгата на Стивън Кинг Горди загубва всичките си приятели, които умират прекалено рано (той единствен достига до зрялата възраст, ставайки известен писател), в романа само един от тях умира. Всички останали оживяват.

"Форест Гъмп" (Forrest Gump, 1994)
Много от нас харесват сантименталността и сериозността на филма с Том Ханкс, но всъщност романът е доста по-студен и брутален. Трудно ни е да не заплачем, когато Джени умира и оставя Форест да отглежда сам сина им. В книгата тя не само оцелява, а и напуска мъжа си, за да се ожени за друг. Във филма също, Форест е почтен и честен човек, докато оригиналната история се вглежда над тъмната страна от характера му – той често е в полярни състояния, на ръба и далеч по-груб. Уинстън Груум изобщо не харесвал екранизацията на романа и в продължението, което пише, Форест казва на читателите: "Не позволявайте на никого да прави филм от личната ви история."

"Зла" (Wicked, 2003)
Тук основната история на романа на Грегъри Магуайър и на бродуейския мюзикъл остават същите – злата вещица, Елфаба, е неразбраният и отритнат персонаж, който иска да подобри живота на всички граждани в Оз. Но докато мюзикълът се съсредоточава върху музикалното свежарско оформление и идеята за силата на приятелството, книгата е доста по-рязка и на моменти брутална. Едно от нещата, които мюзикълът пренебрегва е съдбата на Фиеро, който в оригинала за кратко е любовник на Елфаба, но не оцелява дълго.