, предава Франс прес. Сара Биазини, дъщерята на актрисата Роми Шнайдер, е скандализирана от биографичния филм „Три дни в Киберон“, посветен на живота на майка й
Продукцията „Три дни в Киберон“, представена тази годината на Берлинале, тръгна по кината в Германия през април и ще излезе на екран във Франция на 13 юни.
„Шокирана съм най-вече защото смятам, че хората, които ще го гледат, няма да видят филм за майка ми. Те няма да видят филм за Роми Шнайдер. Ще станат свидетели на измислица. Филмът изобилства от лъжливи намеци“, казва Сара Биазини.
Продукцията „Три дни в Киберон“ проследява епизод в края на живота на Роми Шнайдер. През 1981 г. актрисата дава последното си интервю за германското списание „Щерн“, докато е на лечение във френския град Киберон. Шнайдер, известна с ролята си във филмовата трилогия „Сиси“, умира през 1982 г.
Филмът на френско-иранската режисьорка Емили Атеф, вдъхновен от действителни събития, показва Роми Шнайдер след раздялата със съпруга й Даниел Биазини, бащата на Сара.
Кинозвездата е представена като зависима от медикаменти и алкохол, с която се опитва да се пребори по време на престоя си в Киберон – представа, която дъщеря й оспорва.
„Майка ми редовно посещаваше Киберон, но за да се подлага на таласотерапия с цел отслабване, както правеха много актриси. Това беше обичайна практика. Става въпрос просто за таласотерапия, а не за лечение в център за детоксификация“, настоява Сара Биазини.
Дъщерята на Роми Шнайдер, която също е актриса, намира за скандални многобройните препратки към алкохола, които започват още от първата сцена в продукцията.
„Най-тежкото нещо според мен е, че филмът представя майка ми като алкохоличка. Ако попитате всички режисьори и актьори, с които тя е работила, никой няма да каже, че е имала проблеми с пиенето. Наложената от филма представа е злоумишлена. Крайно време е хората да престанат да извличат дивиденти, разпространявайки лъжи“, допълва Биазини.
Режисьорката на „Три дни в Киберон“ Емили Атеф на свой ред казва, че във филма е запазила някои пасажи от интервюто на Роми Шнайдер, докато други е съчинила. „Имах нужда от подобна свобода, за да постигна истинността на образа“, обяснява Атеф.