Скарлет О'Хара (Вивиан Лий, "Отнесени от вихъра")
Името на известната герoиня на Маргарет Мичъл от едноименния роман не идва напразно (от англ. Scarlet – пурпурно червено). Тя е огън в тялото на жена. Тази жена помита всичко по пътя си, когато се е запътила към някаква цел. Дали тази цел е мъж, съперник, пари или дори убийство, нищо няма да я спре. Тя използва всякакви трикове, за да получи онова, което си мисли, че й трябва. Опарва се често, защото е импулсивна и егоистична. Но никога слаба. Пада, става и продължава, за да докаже на света колко силна може да бъде една жена. Фатална заради живота, който води в епохата на Гражданската война в Америка, когато ако не си в рамката, излизаш от обществото. Но не и Скарлет О'Хара. Тя е рамката. Новата рамка. Тази, която полага основите, на които стъпват фаталните жени в следващите векове.

Маркиза дьо Мертьой (Глен Клоуз, "Опасни връзки")
Фатална до степен на отблъскваща е героинята на Глен Клоуз във филма по едноименния роман на Шодерло дьо Лакло. Главната героиня в историята е типичен представител на френската аристокрация от времето преди Революцията – безскрупулна, лицемерна, опасна и красива. Упадъкът на френското висше общество е онова, което историята цели да покаже, а Маркиза дьо Мертьой е призмата, през която това става. Тя изпитва щастие , когато съсипва чуждите животи, владее изкуството на съблазняването до съвършенство, използва секса и мъжете , за да постига целите си и не се спира пред нищо и никого. Влиятелна, с благочестив образ в обществото, зад който се крие истински демон. Но какъв съблазнителен демон само...

Марго Чанинг (Бети Дейвис, "Всичко за Ева")
Не можеш да удряш актриса по самочувствието й. Тя винаги е млада, винаги е красива и е най-добрата в бранша. Ако ли не, тя няма да ти го прости. Безспорно „Всичко за Ева“ е най-доброто заглавие в биографията на гиганта Бети Дейвис. Ролята на Марго Чанинг й пасва като ръкавица, не само заради огъня в кръвта, който и двете жени носят. Какво се случва, когато си бил на върха толкова години и изведнъж те засенчват? И вече изглежда нямаш контрол над събитията. Марго Чанинг обаче винаги има контрол над събитията. Суетата е нейното оръжие и враг едновременно. На моменти губи равновесие, но накрая излиза с гордо вдигната глава и нито една пропусната полза.

Норма Дезмънд (Глория Суансън, "Булевардът на залеза")
Другата невротичка от кинобизнеса. Отдавна залязла звезда от нямото кино, която е готова на всичко, за да се върне на големия екран. И намира своя път в лицето на млад , красив и никому неизвестен сценарист (Уилям Холдън). Той пък се поддава на суетата си и подценява позастарялата актриса. Груба грешка. Защото фаталността тече във вените на жената във всяка възраст, с годините просто средствата стават различни. Тук нещата загрубяват и излизат извън контрол. Като се замислим, по един или друг начин Норма Дезмънд успява да постигне целта си – поне за себе си. Какво я интересува как изглежда в очите на другите – пречките са отстранени, а тя е щастлива.

Миранда Пристли (Мерил Стрийп, "Дяволът носи Прада")
Мерил Стрийп до голяма степен създава фаталния образ на героинята от „Дяволът носи Прада“. И го прави безупречно. Тази жена не е фатална като другите. В сравнение с тях тя е монахиня. Не убива, не прибягва до крайности, и нека го признаем, дълбоко в себе си тя дори не е зла. Фаталността идва от замаха, с който преминава през живота. Твърдо и непреклонно. Тя е лъв в индустрията на модата, която може да те изхвърли безцеремонно от въртележката всеки момент. Но не и Миранда Пристли. Дори да я изхвърлят, тя го приема достойно и изиграва разумно козовете си. Миранда Пристли е онази femme fatale, която най-често можете да срещнете в ежедневието. И толкова ще искате да приличате на нея, че чак ще я намразите (защото никога няма да успеете, нищо лично).

Ейми Дън (Розамунд Пайк,"Не казвай сбогом")
Както казахме в началото, фаталната жена може да се появи навсякъде. В случая това е обикновената американска домакиня, за която всички подозират, че има прекрасен живот. Но какво се случва, когато без да очакваш, се оказваш въвлечен в добре измислените игри на вманиачена жена, жадна за отмъщение. И то много студено отмъщение. Последствията от забъркването с такава жена се оказват чудовищни за главния герой, в ролята на който влиза Бен Афлек. Той е обвинен в убийството на съпругата си, която с поразителна точност успява да инсценира поредица от събития, които да уличат не един, а няколко мъже около нея. И всички това наред с привидно невинния поглед на Розамунд Пайк приковава към екрана... Наистина фаталните жени са навсякъде.

Алекс Форест (Глен Клоуз, "Фатално привличане")
Глен Клоуз остава в историята на киното най-вече с две свои роли - тази в "Опасни връзки" и тази във "Фатално привличане". С тях доказва, че е царица на образите на фаталните жени. В този случай обаче фаталната жена е съвременна. Разбира се красива и сексапилна, това е при всички. Тази обаче е и психопатка, маниачка и убийца. От онези жени, които не приемат „не“ за отговор. Майкъл Дъглас попада в капана й. От него измъкване няма – е, има, но то е в един по-глобален смисъл, който не е изгоден. Интересен факт е, че Глен Клоуз взима ножа от филма като сувенир след приключването на снимките.

Катрин Тремел (Шарън Стоун, "Първичен инстинкт")
Типичният пример за фатална жена. Шарън Стоун влиза в ролята писателка на криминални романи, чиято тъмна страна я нарежда сред най-големите злодеи в съвременното кино. Тя е бисексуална психопатка и серийна убийца, която убива жертвите си по време на секс. Хладнокръвна. Най-опасният герой в класацията. Колкото и да ни харесва една определена сцена от филма, не искаме да срещаме точно тази фатална жена в реалността.

Малена Скордиа (Моника Белучи, "Малена")
Фатална и крехка (и божествено красива). Но не достатъчно крехка, за да не се впусне в забранена авантюра с малолетно момче от града. Но малкият италиански град с католически нрави, не прощава на никого, още по-малко на красивата жена. Само че начинът, по който Малена Скордиа поема камъните, хвърлени по нея, е меко казано възхитителен. Отхвърляна е, заклеймена, но на финала излиза като победителка. Когато мъжете се струпват около нея, за да й запалят цигарата, а жените я одумват от завист, тогава разбираме какво означава терминът, около който се върти цялата ни галерия.

Мишел Леблан (Изабел Юпер, "Тя")
Пол Верховен определено си пада по жените психопатки. Този път е значително по мекушав отколкото в "Първичен инстинкт", но не можем да отречем че се справя повече от добре. И каквото и да говорим за героинята на Изабел Юпер, тя определено отговаря на нашите критерии. Опасната игра, в която доброволно приема да участва, дръзкото й поведение в допълнение с поразителния й външен вид я правят фаталната жена в киното за миналата година. Ще видим колко време ще мине преди да се появи следващият такъв безупречен персонаж, който ще ни отвее главите... ако изобщо се появи подобен на Мишел Леблан, изигран така.