Фантастичният свят на Дж. К. Роулинг
Първото нещо, за което хората се сещат, когато чуят името на Джоан Роулинг, е Хари Потър. Малкият очилат магьосник прави своята създателка рок-звезда в литературата, прави я милионер, прави я майка-лъвица на хиляди четящи деца и хора по света. Хари Потър и неговите приключения, описани в 7 книги, са едно от най-комерсиално значимите събития в света на литературата в последните години.
Хари Потър се превръща в марка, империя, модел за подражание, отделен жанр дори. И всичко това, родено от фантазията на учителка по английски от средната класа в Англия. На когото и да го разкажете, не би повярвал, но то е факт.
Книгите за Хари Потър, някак неизбежно, прерастват в мултикасови филми, които събират фенове от цял свят, зяпнали в огромния екран, дивящи се на оживяващия пред очите им свят на мадам Роулинг.
Едно не може да се отрече наДжоан – тя има богата фантазия. Инспирирана от най-различни дребни елементи от света, който обитаваме и местата, на които е била – Порто и Великобритания – тя създава място, в което хиляди хора, искат комфортно да се настанят и да не излязат оттам. Въпреки присъствието на зли магьосници. Въпреки страшните неща. Въпреки смъртта, която ярко присъства в творбите за Хари Потър и често ужасява родителите, решили да запознаят невръстните си чада със света на Роулинг.
Тя не пести фантазия и усилия и прави магията реална. За много хора светът на Хари Потър е точно толкова истински, колкото и нашият тук. Те играят куидич, носят шалчета и използват думи, измислени от самата авторка, за да обясни леко необяснимите вещи и навици на обикновените мъгъли на онези същества в магическия свят.
Близо 10 години след излизането на последната книга и точно 5 от последния филм, светът отново е на Потър вълна. Първо, преди няколко месеца премиера направи пиесата „Хари Потър и прокълнатото дете“, която започва непосредствено след финала на последната книга, а от този петък, феновете отново ще могат да се потопят в света на мадам Роулинг, с първия от общо 6 (обявени до момента) пълнометражни филма за магьосника Нют Скамандър и неговите фантастични животни.
Всички фенове на Хари Потър знаят кой е Нют Скамандър, а другите ще имат шанса да се запознаят с него чрез великолепното изпълнение на Еди Редмейн.
Ако има актьор роден да изиграе странен, леко луд нервак магьосник с афинитет към палави животни, то това безспорно е мистър Редмейн в цялата му ръбатост и странност. Подобно на предишните си изпълнения и тук Редмейн работи с тялото, лицето и интонацията си едновременно. Той изговаря, преживява и амортизира всеки миг от сблъсъка си с магическия свят на Роулинг и го прави майсторски. Той е дразнещо позитивния Нют Скамандър, който винаги е наопаки с всичко, все търси нещо друго отвъд и най-често спасява животните в света на магьосниците, от които останалите така се страхуват. Компания му правят Катрин Уотърстоун, Дан Фоглър, Колин Фарел, Езра Милър, Саманта Мортън и моят личен фаворит – Алисън Судол. Те съставляват основното звено от новия магичен свят, който Дж. К. Роулинг създава в реално време само за вас.
„Фантастичните животни и къде да ги намерим“ не е базиран на онази малка, тънка, симпатична книжка, която излезе преди няколко години. Но именно тя е причината за появата на този филм и онези, които ще последват.
Книгата на Роулинг, която се появява няколко пъти в поредицата за Хари Потър, горещо препоръчана от Албус Дъмбълдор, представлява един вид наръчник за най-известните магически животински видове, техните навици и характери, и е допълнена с част от приключенията на неговия автор – Нют Скамандър. Взимайки тази основа, студиото в Холивуд решава, че е време да върне света на Роулинг обратно на екран и ангажира нея като сценарист и Дейвид Йейтс, като режисьор, за да направят тази идея факт.
На тях им отнема близо две години работен процес, но в края на крайщата, първият филм вече е тук.
Ако очаквате нещо различно от света на Хари Потър и различни препратки към известната поредица, ще бъдете разочаровани. Но и ако очаквате това ДА Е Хари Потър, също ще бъдете разочаровани.
„Фантастичните животни и къде да ги намерим“ е магическа и интересна киносимбиоза между книгите на Роулинг, всички изпъстрени с нейното увлекателно писане и успяване да навърже дребни детайли и факти в интересна поредица, тип пъзел – между магическия свят, който е създала, великолепно направените ефекти и една съвсем отдена история, която те увлича сама по себе си. Независимо дали сте фенове на Хари Потър или не. Трябва ви просто да вярвате в магията.
Да ви разказвам сюжета на филма, ми се струва безмислено. Той не е направен за разказване, а за гледане. В него има много препратки към онова, което предстои да се случи след много години, когато лорд Волдемор се появи в света на магията и внася смърт и смут, и същевременно съдържа много нови и любопитни неща, които феновете ще открият. Той е като многовкусовите бонбони на Потър – изненадва те често. И е едва началото на едно дълго и магическо приключение.
Да, много хора се чувстват скептични към произведение – литературно или филмово такова – което може да има 7 или 8 части. Та, кой, по дяволите, би имал сили да изгледа или изчете нещо толкова голямо, без да започне да се прозява и отегчава? Без да започне да предвижда финала и случките от средата на книгата? Без да се запознае толкова добре с персонажите, че те вече да са му скучни като вехтели чорапи? Повечето се провалят в това начинание. Да не кажем всички. И все пак, ето ни днес, с Хари Потър зад гърба ни, Дж. К. Роулинг начело на класациите за книги, а сега и с „Фантастичните животни и къде да ги намерим“, които може да се похвалят, че са изключение от това правило. Че не всичко продължило толкова дълго, в крайна сметка завършва зле или е лошо, некачествено, претупано някак накрая. Последното – най-новият филм обслужващ света на Потър – тепърва има да доказва, че може да напълни плътно и интересно, а не просто ефектно, 2 часа киновреме, без да накара някой да си бърка в носа от отегчение.
„Фантастичните животни и къде да ги намерим“ не се препоръчват на хора, които са скептични/мразят/бе-нещо-ме-кефи-бе-човек Хари Потър, на онези, които не вярват в магията и на онези без чувство за хумор. Най-вече на последните. Всички останали може да се чувстват поканени на кино.
