Джесика Ланг като Констанс Лангдън в първия сезон на "Зловеща семейна история".
Джесика Филис Ланг е родена на 20 април 1949 г. в Клокет, Минесота в семейството на пътуващ търговец и провинциална домакиня. Завършва гимназия в родния си град, след което печели стипендия и учи за кратко изкуство и фотография в университета. Споделя, че от малка е нямала намерение да остава в родния си град, затова го напуска, когато е на 18.
През 1971 г. се жени за испанския фотограф Пако Гранде. Дамата водят бохемски живот, пътувайки из страната, а по-късно се преместват в Париж.
Докато е в Париж, Джесика е забелязана от модния илюстратор Антонио Лопез и започва работа като модел. През 73-та се завръща в Америка, където работи като сервитьорка.
Съдбата е на нейна страна и скоро е забелязана от големия Дино де Лаурентис, който търси актриса за следващия си филм, "Кинг Конг" (1976). Интересно е, че за същата роля на прослушване се явява Мерил Стрийп, за която де Лаурентис казва на италиански, че е "грозна", без да знае, че тя разбира езика. Филмът не е касов успех, нито изпълнението на Ланг спира дъха на критиците, но е достатъчно добро, за да забележат потенциала. Полин Каел дори я сравнява със звездата от "Златната ера" на Холивуд, Карол Ломбард.
1979 г. е ключова за кариерата й – Боб Фос написва роля специално за нея в полубиографичния си филм "Ах, този джаз"(1979). Филмът и до днес се нарежда сред еталоните за мюзикъли. Следва роля в "Пощальонът винаги звъни два пъти", където тя си партнира с Джак Никълсън. Големият пробив е все по-близо.
"Франсис" (1982) - филмът, който я изстрелва на върха. Той разказва истинската история на актрисата от 30-те, Франсис Фармър, нейният успех в киното, последван от трагичен провал и накрая деградация. Филмът е втори по печалби за годината и е номиниран за Оскар в девет категории, една от които - за най-добра актриса. Самата Ланг признава, че поради естеството на ролята си, снимките били изключително труден период. В опитите си да влезе в образа на депресивната шизофреничка Франсис, тя става напрегната и в личния живот. Затова след завършването на „Франсис“ след кратко колебание се съгласява за следващия „по-лек“ проект.
"Тутси" (1982) - филмът, с който тя прави история и който й носи първия "Оскар". В тази комедия Джесика си партнира с Дъстин Хофман. Той играе неуспял актьор, който е принуден да се преструва, че е жена, за да си намери работа, а тя е млада актриса, която съвсем наивно вижда в образа на Дъстин своя приятелка. С тази роля тя става една от малкото актриси, номинирани в две категории за Оскар в една и съща година (същата година е номинирана за главна женска роля за „Франсис“).
80-те продължават да са силен период и тя добавя към биографията си филми като "Селото" (1984), "Сладки мечти" (1985) "Престъпления в сърцето" (1986) и "Музикална кутия" (1989) и още три номинации за Оскар. Критиците се възхищават на ролите й, независимо от неуспеха на самите филми.
През същия период се раждат децата й – Александра (1981), чийто баща е Михаил Баришников, Хана (1985) и Самюъл (1987). Баща на двете деца е актьорът и писател Сам Шепърд, с когото Джесика има връзка до 2009 г.
През 90-те Ланг прави и дебют на Бродуей в ролята на Бланш Дюбоа в пиесата на Тенеси Уилямс, "Трамвай желание". Голям успех за този период е филмът й "Синьо небе". За ролята си на вманиачена съпруга на военен получава Оскар за най-добра главна женска роля през 1996 г.
През първото десетилетие на 20-ти век преобладават поддържащите роли в киното, театърът и телевизията. На лондонската сцена участва в продукция на пиесата "Дългият път на деня към нощта" на Юджийн О'Нийл. А за ролята си в сериала на HBO "Сивите градини"(2009) печели първата си награда Еми.
2011 г. бележи нов период в кариерата на Джесика Ланг – период на обновление, благодарение на Раян Мърфи. Първоначално ролята й в сериала "Зловеща семейна история" е поддържаща, но след като става ясно, че тя ще играе, режисьорът развива персонажа. Стар почитател на Ланг, неговата цел е да съживи кариерата й и да я представи в най-добрата светлина пред младото поколение.
Определено Мърфи знае как да работи с актрисите. Първият сезон на "Зловеща семейна история" вдига рейтинга на Джесика Ланг. Образът й е класиран от Entertainment Weekly като един от най-добрите женски образи на 2011-та и за него тя получава втората си награда Еми.
Следващите сезони на "Зловеща семейна история" затвърждават позицията й, като една от любимките на младото поколение. Третият сезон е върхът в поредицата, за него тя получава трета награда Еми.
През 2016-а се завръща на Бродуей и отново играе в "Дългия път на деня към нощта". Постановката е успех и донася на Джесика награда Тони. Това я нарежда сред носителите на т. нар. Тройна корона – звезди, които имат най-престижната актьорска награда в киното (Оскар), в телевизията (Еми) и в театъра (Тони).
Джоан Крауфорд! Поредния (но не последния) успех на Ланг, за който се надяваме да добави нова статуетка към колекцията си. Заедно със Сюзън Сарандън (която играе легендата Бети Дейвис), двете участват в най-новия проект на Раян Мърфи, сериалът "Вражда: Бети и Джоан". Сериалът проследява обтегнатите отношения между звездите от "Златната ера" на Холивуд, Бети Дейвис и Джоан Крауфорд. Сериалът, чиято премиера беше през март, е един от хитовете в телевизията този сезон и бележи още един връх в кариерата на Джесика Ланг.
Честит рожден ден, Джесика Ланг!
Не само камерата, но и публиката копнее за Джесика Ланг. Актрисата дебютира в киното преди 41 години и още с първия си филм привлича вниманието. Оттогава насам филмите й остават сред най-добрите заглавия в киното, а тя се превръща в звезда от световна величина.
Работи с големите за времето режисьори и актьори, на няколко пъти е избирана пред Мерил Стрийп. Можем само да се наслаждаваме на ролите й в „Ах, този джаз“, „Франсис“, „Синьо небе“ и „Пощальонът винаги звъни два пъти“. Последните години тя стана още по-популярна с ролята си в сериала „Зловеща семейна история“. Проектът на Раян Мърфи и Брад Фалчък представи Джесика Ланг на цяло едно ново поколение, което моментално я обикна. Неслучайно – талантът на тази красива актриса е непреходен и граничи с гения.