Да извървиш 100 км., за да слушаш радио: Рузие Хасанова за филма „Радиограмофон“

“Радиограмофон” е филм за силата на музиката, свободата идентичноста – чувствителен и откровен разказ за едно спорно време, в което рокендрол музиката е била единственото спасение в откъснатите места из Родопите. Тя е вдъхновила и заредила с надежда онова младо поколение, което след години сваля режима.

Филмът вече е в кината в цяла България, а официалната премиера бе на на 1 май в София. След като получи приза за дебют на годината в рамките на фестивала „Златна роза“, и след представянето си в рамките на Международния филмов фестивал в Дубай, впечатляващата кино продукция спечели и голямата Награда на публиката в състезателната програма на международния София Филм Фест тази година. След почти 20 години, прекарани в Англия, режисьорът Рузие Хасанова заминава за Нова Зенландия, а днес е с нас за кратък разговор…

Рузие, “Радиограмофон” е посветен на една тежка и специфична тема – за преименуването на помашкото население у нас. Защо избра нея, а не нещо по-лесно?
Филмът има политически фон, което не можехме да избегнем тъй като действието се развива през 70-те години на миналия век. Но сърцето на тази история всъщност е свободата, силата на музиката, идентичността и семейството. Това, което мен ме грабна, е как един баща извървява пеша близо 100 км. Заради един радиограмофон – за да може да слуша радио Свободна Европа, а синът му – рок, и разбира се да намери свободата си.

Знаем, че рок музиката, късите поли и джинсите са били забранени по онова време. Има ли подобна забрана, която би била градивна днес? Има ли общо между тогава и днес?
Определено да. В днешно време някои страни все още забраняват късите поли, други пък фереджетата. Разочароващо е, че в днешно време национализмът се завръща. Именно поради тази причина филмът има още по–голямо значение сега.

Кое е любимото ти рок парче и защо? Или си фенка на съвременния БГ рап?
Не познавам бг рапа, но пък съм голям фен на Котaрашки. Списъкът с любими рок парчета е прекалено дълъг, но в момента съм вманиачена в Royal Blood. A една от най–любимите ми песни е Imagine, The Beatles.

Как избра актьорския състав? Кое те убеди да се спреш именно на Яна Титова, Алек Алексиев, Алекс Хаджиангелов, Стефан А. Щерев, Ованес Торосян и останалите?
Всичко започна когато Камелия Петрова-Иванова, втори асистент, препоръча Александър Хаджиангелов за главната роля и го извикахме на проба. Знаех, че е млад за героя, който имах в главата си, но пък Алекс ме трогна с естествената си игра и покрай него съставът се събра. Яна я познавам от много години и винаги съм искала да работя с нея, а Алек Алексиев е откритие на продуцента на филма Гергана Станкова. Със Стефан А. Щерев работихме по късометражния ми филм „Дърво без корен“ и много го уважавам. Ованес се включи в групата малко късно, но пък навреме да улови прекасния Карим. Съставът се получи спонтанно, в рамките на подготовката и благодарение на всички идеи и препоръки от екипа.

А какво ще кажеш за Стефан Мавродиев? Твоят пълнометражен дебют с участието на толкова опитен и обичан от всички актьор…
Мавродиев е легенда. Изключително професионален, позитивен и страстен към работата си. Научих много неща от него и съм му много, благодарна.

Разкажи ни най-забавния момент при заснемането на “Радиограмофон”.
Мисля, че това беше след първата снимачна седмица. Изиграхме едно родопско хоро на пътя, в полунощ. Екипът се сближи много по време на снимките. Дори Полският екип, който беше с нас на терен, танцува.

Къде да гледаме „Радиограмофон“?
Филмът вече е по кината, може да намерите повече информация тук