Франсис Форд Копола веднъж беше казал: „Не разбирам нуждата на Холивуд да прави много продължения на един и същи филм.“ Може би цитатът не е много точен, правен е по памет от едно негово интервю, но много ясно показва позицията на един от хората, които правят добро кино.
И все пак, въпреки скандалите, забраните, уволненията и назначенията по време на снимките на първата част на „Кръстникът“, Копола снима втора и трета част години по-късно. И ги прави толкова добре, колкото умее. Надгражда историята, доразвива я, доразказва я.
Това правят и Робърт Земекис и Боб Гейл в продълженията на „Завръщане в бъдещето“. Те дори планират да направят и четвърта част, но Майкъл Джей Фокс вече е болен от Паркинсон и отказва да участва.
Идеята е, че историята на киното познава добри втори и трети части на успешни продукции. Били те комерсиални или награждавани и обсипвани със суперлативи от тук до края на света. Киното познава великолепни продължения, които са чакани с интерес и години.
Но не и напоследък.
Да направиш продължение на блокбастър в Холивуд вече се счита за провал. В последните години това е равносилно на добре изкарани пари и никаква кинематографска стойност на продукта ти, освен може би, няколко пластмасови награди. Продължението на някакъв култов филм, гигантски франчайз или книжна поредица вече се чака с лек страх и дори примирение, че „еми, няма да е добър като първата си част, но какво от това, вече нито един филм не е такъв.“ А това въобще не е вярно.
През годините сме ставали свидетели, че добри продължения могат и се правят. А през 2015-а получихме и поредното доказателство. На фона на гигантски франчайзи, ярки продължения на всякакви поредици, гордо изпъкна „Лудият Макс: Пътят на яростта“ – четвърта част от поредицата на Джордж Милър. Ето това е добро продължение на култов блокбастър.
Значи можело?
Историята ни учи обаче, че лошите продължения са повече от добрите такива. Дори „Лудият Макс“ не може да потуши трапчивия вкус от „Бързи и яростни“, „Терминатор“, „Зулендър“ и предстоящия „Дивергенти“.
Именно последният ни кара за изтръпваме рязко от мозъка надолу и да се чудим и ние като Копола защо е необходимо да се правят продължения. Очевидната причина са парите разбира се. Търсене на друг смисъл няма.
Най-лошите продължения на големи блокбастъри и франчайзи от последните години, са в галерията горе. Който не е съгласен, може да коментира.