Американски прелести (1999)
„Нали помните онези реклами, които гласят: „Днес е първият ден от остатъка на живота ви“? Това важи за всеки един ден, освен за един – денят на вашата смърт.“ „Американски прелести“ изпраща Алън Бол, в комплект със Сам Мендес, Кевин Спейси и Анет Бенинг на челна позиция в Холивуд. Ироничният черен поглед към изконната американска мечта и перфектния живот, направени на пастет с червени рози, която този филм представлява, си остава велик. Малко филми могат да постигнат ефекта, който „Американски прелести“ има над зрителите си. Маскиран като история за кризата на средната възраст на един мъж, филмът е силна реплика на модерните социални норми и правила, които те правят всичко друго, но не и щастлив.
Омагьосан ден (1993)
Има много филми, в които добрия стар time loop е основна сюжетна линия. „Омагьосан ден“ обаче е само един. Бил Мъри е злобен новинар, пратен в затънтен град, от който не може да си тръгне, където най-скапаният ден в годината започва да се повтаря. Смисълът на този тип филми, е като смисълът на приказките - да ти дадат урок накрая. В случая – нищо не е такова, каквото изглежда и независимо колко остарял ви се струва филмът сега, сюжетът и играта на Мъри компенсират всичко.
Криминале (1994)
Тарантино се бетонира в Холивуд и става част от новаторите в киното, именно с този култов, велик, кървав и безобразно добър филм. Който не е гледал „Криминале“ не знае нищо и трябва да бъде наказан в ъгъла за това. 90-те са най-силните години на Тарантино, а шантавата му криминална история е неговият бисер. Не, няма да ви разказваме сюжета, как може да не сте го гледали!?
Шесто чувство (1999)
М. Найт Шамалан – млад режисьор от индийски произход, прави първия си супер трилър и троши главите навсякъде. На „Шесто чувство“ принадлежи една от най-култовите реплики за последните две десетилетия в киното: „Виждам мъртви хора“. Трилърът и седмото изкуство като цяло не биха били това, което са днес, ако „Шесто чувство“ не съществуваше. Толкова е просто.
Седем (1995)
Трилър жанрът настъпва здраво през 90-те с тази обагрена в червено класика. А какъв по-добър човек, който да я дирижира от Дейвид Финчър? Финчър обича неизвестното, кървавото и касапницата на екран. Той успява да изгради напрегната и силно брутална среда с прости средства. И този филм е едно от първите доказателства за това. Трилър жанрът бележи прекрасен възход в края на миналия век и произвежда този чудесен филм, както и „Мълчанието на агнетата“.
Титаник (1997)
Не може да говорим за 90-те и да минем без Лео и Кейт. „Титаник“ е филмът, който променя киноиндустрията. Благодарение на него и наплива от зрители, решили да се докоснат до магията на Камерън, много нови кина започват да изникват в различни градове, включително и у нас. „Титаник“ прави Кейт Уинслет звезда и тя напълно го заслужава. „Титаник“ е модерна класика и досега държи рекорда за най-много спечелени Оскари. Да, и трябва да се гледа поне няколко пъти.
6 филма от 90-те, които да изгледате пак
90-те минаха и заминаха. С тях си отиде голяма част от полъха на лошата музика от 80-те, тесните джинси, рошавите коси, сините червила и техното. Но пък доброто кино остана. В добрите стари години на тъжен преход в България седмото изкуство може да се похвали с качествени трилъри, добри анимации и стискащи за гърлото драми.
90-те са годините на възход на Тарантино, те бележат появата на „Боен клуб“, „Фарго“ и бетонират Кевин Спейси като мега актьор.
Това десетилетие може и да е известно със скапана поп-музика и ужасна мода, която е произвело, но е и времето, в което модерната класика се е раждала.
Много филми от 90-те могат да бъдат гледани и днес, все едно не е минал и ден. Много от тях са безбожно остарели. Други пък носят носталгия по чорапите със сандали и кичетата… Ние пък си ги припомняме с шест чудесни филма, които препоръчваме за гледане отново и отново. В галерията горе.
