„SING STREET”
Джон Карней слива музиката и киното още откакто „Once” спечели Оскар преди 10 години, но сега достигна нови висоти със „Sing street”. Филмът за момче, което основава банда, за да впечатли по-голямо момиче, е направен с прочувствена дух и изключително набиващи се в главата песни. Не казваме, че е за награда, но заслужава номинация.

„KRISHA”
За Академията би било предизвикателство да номинира „Krisha”, но същевременно е трудно човек да не остане впечатлен от режисьорската работа на Трей Едуард Шулц. Заедно с Дрю Даниелс перфектно възпроизведоха маниакалната психика на протагониста си с всяко неориентирано мръдване на камерата. Филмът е симфония на хаоса.

„THE HANDMAIDEN”
Прекрасният еротичен филм на Парк Чан-уук изненадващо не беше официалната кандидатура на Южна Корея за Оскарите. Никога корейски филм не е бил сред номинaциите. „The handmaiden” имаше сериозни надежди заради сценографията на Сьонг-хи Риу и режисурата на Чунг Чунг-хун, но явно ще трябва да почакаме още малко.

„A BIGGER SPLASH”
Всяка роля във филма „Голямото плискане” на Лука Гуаданино заслужаваше поне спекулации за класиране. Ралф Файнс със сигурност трябваше да се състезава за Най-добра поддържаща роля. Лентата е една от най-добрите за 2016 - еманация на всичко, което направи Файнс толкова успешен актьор през последните 20 години.

„CERTAIN WOMEN”
Най-печелившият филм на Кели Ричард до сега. Това от части се дължи на звездите, с които е пълен - Лора Дерн, Кристен Стюарт и Мишел Уилямс. Но в сърцето на историята е ранимата Лили Гладстоун, която със сигурност щеше да е в Най-добра поддържаща женска роля, ако зависеше от нас.

„AMERICAN HONEY”
Явно чудесното представяне в Кан не означава нищо за американската комисия. Въпреки това поетичната чувствителност на Андреа Арнолд и невероятното представяне на Саша Лейн заслужават овации. Лейн, която е напълно непозната, прави незабравим дебют.

„THE WITCH”
Ужасяващата семейна психодрама на Робърт Егър трябваше да се състезава на много конкурси тази година най-малко заради играта на Аня Тейлър-Джой, Ралф Инсън и Кейт Дики. Чувството за време и място, което създава снимачния екип с нищожния си бюджет, е забележително автентично.

„CAMERAPERSON”
Документалката на Кристен Джонсън  беше конкурентна през целия сезон. За жалост обаче тя отпадна от надпреварата за Най-добър документален филм, което е срамота с оглед на конфликта между режисьора и собствената му творба. Това е едно ново ниво за автобиографичното кино.

„HUNT FOR THE WILDERPEOPLE”
Не е учудващо, че комисията на Оскарите обича добре направени и добре изиграни филми, които казват каквото публиката иска да чуе. Това обаче кара работа като „Hunt for the wilderpeople” дори да не бъдат обсъждани. Тайка Уайтити зарежда с доза енергия с приключението на малък калпазанин и вуйчо му. Академията и преди е полудявала по млади новоизлюпени таланти, а Джулиан Денисън прави страхотно впечатление.

„PATERSON”
Филмът на Джим Джармуш е от онзи тип медитации, които Академията не доближава. Адам Драйвър прави най-силната игра в кариерата си. Тя е майсторски клас по реакция и вслушване. За нас няма съмнение, че Оскарът на Драйвър се пече.