Дяволът носи Прада. Романът на Лорън Уайзбъргър от 2003-та е добър. Като за чиклит. Филмът с участието на Мерил Стрийп и Ан Хатауей обаче значително надминава възможностите на този жанр и става една от най-добрите и свежи ленти, хвърляща поглед в света на модата
Кръстникът. Не ни разбирайте погрешно, романът на Марио Пузо от 1969 е наистина чудесен. Но филмът на Копола е абсолютен шедьовър.
Няма място за старите кучета. Книгата на Кормак Маккарти е чудесна, но носи онова специфично Кормак Маккарти-безнадеждно усещане. Филмът е обогатен от невероятната роля на Хавиер Бардем и някак ни допада повече
Тетрадката е написана от Никълъс Спаркс през 1996 и разказва сладникавата история на Али и Ноа и тяхната любов. Филмът с участието на Райън Гослинг и Рейчъл Макадамс обаче поради някаква причина става една от най-гледаните романтични ленти за десетилетието.
Боен клуб. Дори Чък Паланюк, който написва романа през 1996, обожава адаптацията на Дейвид Финчър, която се реализира три години по-късно. Лентата на Финчър е един от най-добрите филми, които съществуват в киното, а Брад Пит в младите му години без тениска е...Брад Пит. В младите му години. Без тениска.
Написана през далечната 1986-та, книгата Форест Гъмп на Уинстън Груум, потъва в забрава след излизането на филма през 1994. Освен това, филмът значително се различава от своя първообраз в романа. И сме му благодарни за това.
През 1974 Питър Бенчли пише роман за лоша акула, която обича да хапва хора. Година по-късно Спилбърг филмира книгата и с музиката на Джон Уилямс филмът става абсолютен хит (независимо, че в момента изглежда ужасно ретроградно)
Малката русалка на Андерсен е една от най-тъжните приказки, която сме чели. Прекрасна, но ужасяващо меланхолична. Филмът на Дисни за сметка на това, е прекрасно анимационно творение, което може да гледате сами или с децата си
Абсолвентът на Чарлс Уеб е филмиран от Майк Никълс и разказва за бунта на младото поколение през 60-те, сексуалната революция и несигурността в бъдещето. Филмът изиграва ролята на трамплин за кариерата на Дъстин Хофман и затвърждава позицията на режисьора , който получава „Оскар“ за режисура
Принцесата булка на Уилям Голдман е абсолютна комедийна класика. Книгата също е добра, но филмът просто я надминава
Всички сме ставали свидетели на зловещо лоши филмови адаптации по много добри романи. И резултатът е бил в състояние наистина да ни разплаче.
Изобщо не ни напомняйте за „Великият Гетсби“ (макар че все още обичаме Лео) или за „Споделен живот“.
Понякога обаче се срещат и изключения. В галерията сме събрали 10 примера за филми, които харесваме повече от книгите.