Зеленият ад: Училището за бой в джунглата във Форт Шърман

Войната в джунглата причинява свой особен ужас. Често наричана „зелен ад“, теренът, видовете животни и метеорологичните условия принуждават войниците да се борят с околна среда, която не се вижда на много други места по света. За да се гарантира, че войските са подготвени, американската армия открива Центъра за обучение за операции в джунглата във вече несъществуващия Форт Шърман.

Центъра за обучение за операции в джунглата

След извеждането от експлоатация на бреговия артилерийски корпус на американската армия районът около Форт Шърман е присвоен на Южният оперативния учебен център за борба в джунглата на на американската армия. Този район по Панамския канал е бил използван рядко след Първата световна война за подобно обучение на войници, но едва по време на Корейската война армията се съсредоточава по-дълбоко в този вид тренировки.

Центърът приема войски от САЩ и съюзническите централноамерикански армии и има запис от 9 000 души персонал. Правителството му разпределя годишен бюджет от 4 милиона долара – пари, които се оказват добра инвестиция при избухването на Виетнамската война, тъй като теренът в Панама е подобен на този във Виетнам.

През 1976 г. армията осъзнава, че би било по-добре да се обучават цели батальони, а не отделни войници, тъй като ще се научат да координират групови мисии в труден терен. Центърът също преподава 10-дневен курс за оцеляване на въздушния екипаж и четириседмичен курс специално за инженери, разпределени в джунглата.

Тези, които се подлагат на обучението, се запознават със ситуации извън предишното си обучение и научават техники, които са полезни и приложими само в тази конкретна среда. След завършване на обучението всеки войник е награден със специална нашивка за експерт в джунглата.

Основен проблем, с който се сблъскват по време на обучението, е гъстата зеленина и буйна растителност, които ограничават колко бързо може да се движи една бойна единица и пречи на ефективността на оборудването. Радиостанциите и преносимите GPS устройства не успяват да намерят сигнал, а устройствата за нощно виждане са практически безполезни.

Теренът също така предлага много възможности за войниците да се наранят, като се спънат в корените на дърветата или в паднали клони. Съществува и непрекъсната опасност от неизвестни растителни видове. Като такива войските трябваше да знаят кои са отровни и кои могат да се използват като прикритие.

Бушмастер

Джунглите са дом и на много опасни животни и Панамският канал не е изключение. Тези, които се обучават във Форт Шърман, се изправяха срещу някои от най-жестоките същества, включително отровната усойница бушмастер и крокодили, които живеят в близо до базата. Всъщност 158-и полк дори се нарича „Бушмастерите“, след като среща няколко такива змии по време на обучение.

Но според тези, които са тренирали там, най-лошо е положението с насекомите. Паяците са по-големи от стандартните, срещани в САЩ, а комарите са безброй. Ако не се осигури мрежата около жилищните помещения или ако не се постави правилно, войникът ще се събуди с ухапвания по цялото тяло и рискува да се зарази с малария.

Форт Шърман е затворен през 1999 г. и е предаден на Панама. Това става заради редица фактори, най-важният от които е договор, подписан от президента Джими Картър и генерал Омар Торихос през 1977 г., според който САЩ трябва да предадат канала на Панама до 2000 г. Други причини са съкращенията, всеобщото мнение, че войната в джунглата е в миналото, и нарастващият натиск да се въоръжат военните с високотехнологично оборудване.

Затварянето на военната база означава, че центърът за обучение също е затворен. Той не е преместен, което означава, че войниците, които искат да получат такова обучение, трябва да го направят в чужбина чрез програми за обмен.

През 2014 г. програмата се отваря отново на Хаваите като Курс за обучение по операциите в джунглата: 12-дневна програма, фокусирана върху обучението по мобилност в джунглата, провеждане на битки, водни операции, ситуационни тренировъчни упражнения и обучение за оцеляване.