Според най-новите проучвания, почти един на всеки трима американци притежава оръжие. От тях около 2/3 посочват „безопасността“ или „защитата“ като основен аргумент за оръжието си. Обективно погледнато обаче, това няма смисъл: десетилетия проучвания системно установяват, че ако имате оръжие в дома, е повече, не по-малко, вероятно да умрете по насилствен начин.
И така, има ли друга причина толкова много хора да притежават оръжие в САЩ?
Ново проучване, наскоро публикувано в списанието PNAS Nexus, предполага, че отговорът може да е „да“ – и да е особено мрачен. „Това, което виждаме, е силна връзка между броя на робите в даден окръг през 1860 г. и броя на оръжията в същия окръг днес“, обяснява Ник Бътрик, професор по психология в Университета на Уисконсин-Медисън и водещ автор на изследването.
Това е вярно „дори след като вземем предвид променливи като лични политически възгледи, нива на престъпност, образование и доходи“, казва той в изявление. Изследователите откриват, че засиленото притежание не се обяснява и с „културата на честта“ на Юга – и докато то наистина е свързано с чувството за „несигурност“, това не е вярно навсякъде и не е цялата картинка.
„Степента, в която хората се чувстват несигурни, предсказва притежанието на оръжие само в окръзите на юг, където колкото по-несигурни се чувстват хората, толкова по-вероятно е да имат оръжие“, казва Бътрик. „Ако погледнете в райони, които не са имали роби през 60-те години на 19 век, чувството на несигурност там днес, не предсказва притежанието.“
Очевидно има нещо специално в Юга, осъзнават изследователите – и по повече от една причина то е неразривно свързано с Гражданската война.
Платформа, на която са продавани роби
Дори в робовладелските държави оръжията не са били възприемани като важни за личната безопасност преди войната – те са били считани за инструменти най-вече за лов или спорт. Но след края на Гражданската война белият Юг претърпява огромна екзистенциална криза, тъй като местните икономики – преди това разчитащи на безплатна работна ръка на поробеното чернокожо население – са унищожени и през Реконструкцията новоосвободеното население започва да упражнява правата си като граждани като дори някои са избрани на най-високите нива в правителството.
Това е огромна промяна на парадигмата – и за белите бивши робовладелци не е добре дошла. Междувременно районът е наводнен с безпрецедентен брой огнестрелни оръжия, тъй като бивши войници се прибират от бойните полета: според една оценка, подчертана от изследователите, стойността на частните огнестрелни оръжия през 1880 г. в Алабама е била значително по-голяма от стойността на всички механични инструменти и селскостопанско оборудване в щата.
Накратко, Югът след Гражданската война е място, където белите хора са наскоро въоръжени, наскоро обеднели и правно равни на хората, които до съвсем наскоро са смятали за своя собственост. Добавете към това масивната вълна от насилствени престъпления и сцената е подготвена белите политически лидери да заклеймят новия си обществен строй като уникално опасен и да апелират за „защита“ от въоръжени групи като Ку Клукс Клан.
„Южните лидери изрично защитават правото на огмнестрелно оръжие като част от южняшкия начин на живот, твърдейки, че защитават (белите) южняци от нелегитимно правителство, което е незаинтересовано или нежелаещо да ги пази“, пише в изследването. „Елитът на Юга вижда в оръжията си средство за защита на себе си и на своите интереси от социалния катаклизъм на Реконструкцията и предава вярванията си на своите южни бели братя.“
В същото време чернокожите активисти промотират същото послание, но за собствените си общности, често обект на линчове и друго насилие. Както пише разследващата журналистка Айда Б. Уелс в нейния памфлет от 1892 г. „пушката Уинчестър трябва да има почетно място във всеки дом на чернокожите и трябва да се използва за защитата, която законът отказва да даде.“
Така, след като връзката между оръжията и безопасността се установява в съзнанието на южняците, въпрос на време е да се разпространи в останалата част от страната, предполагат авторите. „Докато хората се местят, те носят със себе си и културата, която ги е формирала“, обяснява Бътрик. „Можем да видим останките от тези премествания и оставащите връзки със семейството и общността в социалните медии и това съответства на модела ни.“
С близо половината от цивилно притежаваните оръжия в света и само 1/20 от населението, трудно е да се преувеличи колко извънредно е положението са САЩ, когато става въпрос за огнестрелни оръжия. „Тази култура е един пример, в който американската изключителност наистина е вярна“, посочва Бътрик. „Ние наистина сме коренно различни дори от страни като Канада или Австралия – места, които имат подобни корени.“
„И тъй като броят на дните с масови стрелби през 2022 г. досега надвишава този без, важно е да разберем защо е така. Това проучване е стъпка към тази цел и помага да се проследи еволюцията на оръжейната култура в САЩ и да се разберат движещите сили зад ситуацията.“
„Това помага да се изяснят някои неща – защо расата и оръжията са толкова тясно свързани? Защо оръжията присъстват толкова в общественото съзнание и дискусия за белите хора, а не за чернокожите?“ – казва Бътрик. „И помага да се разбере защо притежаването на защитно оръжие е толкова популярна идея в Съединените щати, но не и другаде.“